Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Тя кимна. Сега вече разбираше защо изборът му се е спрял на нея. През кратката си служба в ордена вече няколко пъти се беше сблъсквала с демони.
— Тъй като Кешийският имперски двор си има много по-сериозни грижи, прехвърлиха задачата да разследваме този случай на нас.
— И ако междувременно успея да науча повече за планинските обитатели, тези куори, толкова по-добре?
— Толкова по-добре — повтори той. — Но внимавай, защото има още едно усложнение.
— Винаги има усложнения.
— Доста могъщи люде проявяват интерес към куорите и елфите, които ги закрилят, хора с влияние и богатства, при това от много висока трибуна. — Той се облегна назад. — Говоря за магьосниците.
Не беше необходимо да пита кого има предвид. Магьосниците от Звезден пристан открай време будеха подозренията на монасите от Храма на Кралството и Кеш. Магията бе занимание за богове и се възлагаше на техните простосмъртни служители само ако трябваше да вършат божия работа. На магьосниците се гледаше като на приемници на сила, отредена само за неколцина избрани, и като такива те в най-добрия случай бяха подозрителни, а в най-лошия — врагове. Мнозина магьосници биваха примамвани от Тъмното изкуство, някои от тях дори осъждани на смърт от водачите на Храма заради минали прегрешения.
През годините Сандрина бе срещала няколко магьосници, почти всички срещи завършваха неприятно за нея, дори по-безобидните пак й създаваха затруднения. Тъжна и общоизвестна истина бе, че и най-пропадналите магьосници намираха обяснение за своето поведение. Тя си спомняше един особено неприятен инцидент с група некроманти, трима маниаци, толкова обсебени от лудостта си, че се наложи да се намесва светият рицар, за да ги прати на оня свят. Все още носеше белег на лявото си бедро, който да й напомня, че някои хора не се вслушват в гласа на разума. Един от магьосниците бе хвърлил по нея черна магична мълния, преди да умре, и макар първоначалното обгаряне да не изглеждаше сериозно, раната отказваше да се затвори и през следващите дни загнои. Храмовите лечители положиха немалки усилия, за да спасят Сандрина от загуба на крака, и тя прекара на легло повече от месец.
— Отче-епископе, обещавам да съм нащрек за намесата на магьосници.
— Посети ли вече върховната жрица?
Сандрина се усмихна. Колкото и посветени на делото си да бяха служителите на ордена, винаги се намесваше и политика.
— Ако не ме бяхте повикали от медитацията, досега да съм го направила, отче-епископе.
Крийган си позволи състрадателна усмивка.
— Ах, и аз какъв съм, да се намеся тъкмо когато не бива.
— Проблемът, както виждам, съвсем не е от днес, отче-епископе.
Той сви рамене.
— Върховната жрица е… малко тесногръда във вярванията си и не остана никак доволна, че една от най-добрите й ученички избра пътя на Непреклонните. И двамата знаем, че щеше да се издигнеш доста високо в ордена, но не е наша работа да обсъждаме пътя, който ти е отредила Богинята.
Усмивката на Сандрина стана още по-широка.
— В това наистина няма съмнение и все пак има хора, които настояват за допълнителна яснота.
Отец-епископът се разсмя, нещо, което правеше рядко.
— Ще ми липсва твоята духовитост, момиче.
Тя потисна желанието си да въздъхне. Наричаше я „момиче“ само когато разговаряха насаме и това й напомняше за времето, когато техните роли на наставник и негово протеже бяха на прага да прераснат в нещо по-лично. Далайските ордени не изискваха обет за целомъдрие, макар че рядко се случваше да се сключват бракове и да се раждат деца, както и партньорите да се обвързват. Но за високопоставен служител като отец-епископа би било немислимо да се обвърже с дякон и дори с Непреклонен скуайър, а и придобитата антипатия на Сандрина към мъжете й пречеше да вижда някакви лични интереси в отношението му към нея. По тази причина двамата засега не се поддаваха на натрупаното между тях напрежение, но от друга страна, и двамата усещаха влечение един към друг. Сандрина прогони от душата си тези обезпокоителни чувства и каза: