Синьо злато

Лодката мина под кила на движещата се яхта, но не достатъчно дълбоко, за да избегне откъртването на двата кокпита. Разнесе се някакъв особен, воднист звук. Перките на кораба се разминаха на сантиметри с главите им. След това катамаранът изскочи от другата страна, като някаква много голяма и много червена, летяща риба. Той спря, а двете му машини се задавиха в облак червен дим.

Лодката имаше вътрешен скелет, който би могъл да издържи нападение от стадо добре охранени слонове. Кокпитите бяха по-уязвими. И двете плексигласови черупки бяха отпрани изцяло. В отвореното от тях пространство нахлуваше океанът.

Завала изкашля малко вода и попита:

— Как си? — Мургавото му, красиво лице имаше смутен израз.

Остин смъкна шлема си, за да разкрие гъста коса с платинен, почти бял цвят. Разгледа следите от витлата на яхтата върху палубата и разбра, че са се отървали на косъм.

— Още се числя към живите — отговори той. — Но не мисля, че „Червено мастило“ е замислена като кабрио.

— Време е да напуснем кораба — отбеляза Завала, усетил водата около кръста си.

— Даже го приеми като заповед! — уточни Остин, докато се освобождаваше от предпазните колани. Те се спуснаха във водата. Подготвителната програма на състезателите включваше и действия в подобни случаи. Минути преди лодката им да отиде на дъното, една моторна яхта ги прибра, целите подгизнали.

— Какво стана със златната лодка? — попита Остин собственика, мъж на средна възраст, засмукал лула, който бе излязъл от Сан Диего, за да погледа състезанието и бе видял повече, отколкото се бе надявал. Той посочи с лулата си в далечината.