Даровита

На вечеря не изглеждаше страховит. На вечеря беше арогантен и шумен. Канеше този или онзи да седне до него на високата маса. Най-често Рафин, но никога не го слушаше какво говори и току го прекъсваше. Рядко канеше Катса. Ранда странеше от нея. Предпочиташе да я гледа отвисоко и да й подвиква от разстояние, защото крясъците му привличаха вниманието на цялата зала към племенницата му, към безценното му оръжие. Боязън обземаше гостите и всичко се подреждаше по волята на Ранда.

Тази нощ Катса седеше на масата вдясно от Ранда — обичайното й място. Носеше зелената копринена рокля и едва се удържаше да не скъса ръкавите, които се разширяваха над китките й и се натапяха в чинията, ако не внимава. Тази рокля поне прикриваше гърдите й до голяма степен, за разлика от други. Хелда не вземаше предвид изискванията й, когато й поръчваше дрехи.

Гидън седеше вляво от нея. Лордът вдясно от нея — навярно поредният кандидат-жених — не беше възрастен, но изглеждаше по-възрастен от Гидън: дребен мъж с изпъкнали очи и широка уста — приличаше поразително на жаба. Името му беше Давит, пограничен лорд от Североизточен Мидлънс — район, граничещ и с Нандър, и с Естил.

Оказа се приличен събеседник; беше искрено загрижен за земята си, стопанствата и селата и Катса го обсипваше с въпроси, а той й отговаряше охотно. Отначало седеше на тръни, свит върху далечния ръб на стола, и докато разговаряха, гледаше рамото, носа и ухото й, но никога лицето й. Постепенно се поуспокои, че Катса няма да го ухапе; отпусна се, настани се удобно и разговорът потръгна гладко. Катса го оцени като необичайно добър сътрапезник, този лорд Давит от Североизточен Мидлънс. Във всеки случай й помагаше да устои на порива да изтръгне фуркетите за коса, които се забиваха в скалпа й.

Противно на желанието й лиенидският принц също я разсейваше. Седеше в отсрещния край на залата и постоянно се мержелееше пред очите й, независимо от опитите й да не го поглежда. Понякога усещаше как я наблюдава. Беше дързък и съвсем различен от другите гости, които както винаги старателно се преструваха, че я няма. Хрумна й, че очите му я смущават не само защото са странни, а и защото не се страхуват да срещнат нейните. Погледна го веднъж, когато сведе глава, но той вдигна очи и ги впи в нейните. Давиш зададе два пъти един и същи въпрос, докато Катса най-сетне го чу и извърна лице от лиенида, за да му отговори.

Скоро щеше да й се наложи да застане срещу тези очи. Налагаше се да поговорят. Трябваше да реши какво да прави с него.

Лорд Давит би се успокоил съвсем, ако разбере, че Ранда няма да му предложи ръката й, прецени тя и попита:

— Лорд Давит, имате ли съпруга?