Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Кат! — извика й.
— Какво има?
— Изглеждаш объркана? Забрави ли къде са стаите ти?
— Отлагам удоволствието.
— Докога? Искам да ти покажа откритията си!
— Заръчаха ми да се наконтя за вечеря.
Той се ухили.
— Е, в такъв случай ще ти трябват векове.
Той се разсмя злорадо, а тя откъсна катарамата на едната си торба и го замери с нея. Той изпищя и се хвърли на пода, а катарамата улучи стената зад него. Надзърна над парапета и тя му се усмихна, скръстила ръце на хълбоците.
— Пропуснах нарочно!
— Фукла! Ела, ако ти остане време!
Помаха й и влезе в работилницата си.
В този момент й се мярна нечий силует.
Стоеше вляво, един етаж над нея. Наблюдаваше я облакътен на парапета, с разкопчана на врата риза. Златни халки висяха от ушите му. Ръцете му бяха накичени с пръстени. Косата му беше тъмна. Върху челото му личеше малък белег точно над окото.
Очите му… за пръв път виждаше такива очи. Едното сребърно, другото — златно. Сияеха върху смуглото му лице — причудливи, разнородни. Изненада се, че не просветнаха в тъмното при първата им среща. Не приличаха на човешки очи. Не можеше да откъсне поглед от тях.
Към него приближи дворцов прислужник и го заговори. Той се изправи, обърна се към мъжа и му отговори нещо. Когато прислужникът се оттегли, лиенидът отново насочи очи към Катса и се облакъти на парапета.
Катса разбираше, че стои в центъра на градината и се взира в лиенида. Разбираше, че трябва да се раздвижи, но нямаше сили.
Той повдигна едва забележимо вежди и устните му се извиха в сянка на усмивка. Кимна й леко и я освободи от магията.
Предизвикателен, помисли си тя. Предизвикателен и самонадеян. Каквато и игра да играеше, щеше да остане разочарован, защото тя нямаше да се включи. Грийнинг Грандемалион наистина!
Отлепи поглед от него, преметна торбите си по-високо върху рамото и се насили да тръгне към двореца. През цялото време усещаше как странните очи прогарят гърба й.
Седма глава
Хелда бе дошла да работи като дойка в двореца на Ранда горе-долу по същото време, когато Катса започна да изпълнява присъдите на Ранда. Незнайно защо, тя се страхуваше от Катса по-малко от другите. Навярно защото бе родила дете с Дарба. Не воин, само плувец — умение, което кралят бе сметнал за непотребно. Бяха върнали момчето у дома и Хелда виждаше как съседите го отбягват и му се присмиват само защото умее да се движи във водата като риба. Или защото едното му око е черно, а другото синьо. Сигурно Затова когато прислужниците я предупредиха да страни от племенницата на краля, Хелда премълча мнението си.
По онова време Катса, разбира се, бе твърде голяма да я отглежда дойка, а и децата от двореца не оставяха Хелда да стои със скръстени ръце. Но тя идваше понякога на тренировките й. Сядаше и наблюдаваше как детето разкъсва с юмруци чучелата и житото бликва от разпорените чували и се разлива по пода като кръв. Никога не се заседяваше дълго, Защото питомците й я чакаха, но Катса все пак я забелязваше, както забелязваше всички, които не я отбягват. Не си правеше обаче труда да разпитва. Нямаше причини да се сближава с прислужница.
Един ден обаче Хелда дойде, когато Ол го нямаше и Катса тренираше сама в залата. Детето спря да нагласи ново чучело и Хелда го заговори:
— В двореца говорят, че сте опасна, милейди.
Катса огледа изпитателно възрастната жена — сивата коса, сивите очи и закръглените й ръце, скръстени над закръгления корем. Жената задържа погледа й както никой друг, освен Рафин, Ол и краля. Катса сви рамене, нарами чувал с жито и го окачи върху кука, забита в дървен стълб в средата на залата.
— Първият мъж, когото убихте, милейди… — продължи Хелда, — онзи братовчед. Наистина ли искахте да го убиете?
Всъщност никой не й бе задавал този въпрос. Момичето отново се втренчи в лицето на жената и тя отново не отмести очи. Катса усети, че не е редно прислужница да задава такъв въпрос. Но не беше свикнала да разговарят с нея и не знаеше как да отговори.
— Не — отвърна тя. — Просто не исках да ме докосва.
— Значи сте опасна за хора, които не харесвате, милейди. Но приятелите ви няма от какво да се боят.
— Затова се упражнявам тук — обясни Катса.
— Усъвършенствате Дарбата си — съгласи се Хелда. — Да, всички Даровити трябва да шлифоват уменията си.
Тази жена знаеше нещо за Дарбите и не се страхуваше да произнася думата. Време беше Катса да поднови тренировката, но тя не помръдна с надежда жената да добави още нещо.