Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Задряма веднага, обаче не успя да поспи спокойно — неприятните сънища се редуваха и се въртяха около едно и също — как бягаше от преследвачите си преди повече от година. Вечно гонена, вечно безпомощна. „Край на това!“ Яростта се надигна с такава сила, че неочаквано я завладя желанието да прокара връзка и да порази по нея съзнанието на Рулке.
За миг се наслади на кръвожадността си, но здравият разум победи. Посмееше ли да поднови връзката толкова наблизо до кулата, той щеше да я спипа. А и от къде на къде си въобразяваше, че може да надделее в сблъсъка?
Реши да кротува. Нямаше как да я намерят…
Гърлен вопъл я изтръгна от дрямката. Някой викаше наблизо — гашад! Промъкна се към отвора, погледна и се вцепени от ужас. Бледото слънце открояваше тъмните фигури на гашади, които се катереха по склона към убежището и. Взря се в тях, колкото да се увери. Насочиха се точно към скривалището й, все едно вървяха по начертана в снега линия.
Макар че беше по-пъргава от тях, хванаха я в капан, пръснати във верига по склона. За миг тя остана неподвижна като приклещен заек, после трескаво напъха вещите си в раницата и се впусна в безнадежден бяг по стръмнината.
5. Транкс
Чакаха час след час в амфитеатъра и се взираха в Каркарон. Какво друго да направят? Някой накладе огън с дървата, които аакимите бяха донесли, но пламъците нито топлеха, нито разведряваха някого.
Погледът на Лиан шареше по хората наоколо. Тук бяха десетина войници от стражата на Игър — закалени в битки ветерани, които винаги оставаха нащрек. Зад тях костеливата Вартила крачеше неуморно, видимо разяждана от отдавнашната борба в душата си. „Не мога да разпозная своя господар в него!“, бе изплакала тя след първата си среща с Рулке. Но сега предаността към Игър, която бе съхранила като че на инат, явно се поколебаваше.
Долода, помощничката на Игър — вечно изнервена млада жена в неизменната размъкната роба, се прокрадваше насам-натам. След ненадейното си повишение тя живееше в нестихващ страх от Игър, прочут с твърде променливите си настроения.
Мендарк, заприличал още повече на граблива птица, седеше на паднал дънер и зяпаше пламъците. Наблизо телохранителите му Осейон и Торгстед играеха на зарове върху плосък камък. От другата страна на огъня беше библиотекарят Надирил, около когото се събраха Лилис, баща и Джеви и Талия. Шанд се бе запилял нанякъде. „Вероятно дебне какво става в Каркарон“ — рече си Лиан кисело. Аакимите се бяха настанили отделно, сред тях червенокосата Малиен, Тенсор и Стария Дарлиш, когото Лиан не познаваше доскоро. По външност той се различаваше от останалите аакими — тънки ръце и крака, шкембенце и брадичка, изострена като мистрия.
— Какво чакаме? — не се стърпя Лилис.
— Края на света — унило отрони Тенсор.
— Какви ли беди е намислил да причини? — обади се Стария Дарлиш със своя дразнещ ухото източен говор.
— Няма как да познаем — отвърна Надирил.
Проявената мощ на машината им подейства смазващо. Всички страняха от Лиан. Никой не се съмняваше във вината му.
Талия прекрачи към него, за да провери въжетата, с които бе вързан. Носеше къс меч. Лиан за пръв път я виждаше въоръжена. Понечи да я заговори, но се отказа. Имаше ли смисъл? Мислите му пак се насочиха към кулата и не осъзна веднага, че Талия му е казала нещо.
— Попитах прекалено ли са стегнати? — повтори жената.
— И да са, какво от това?
— Не мога да преценя дали си виновен или невинен. Това ще се реши на съд, ако оцелеем. Но не искам дотогава да останеш без ръце, а в такава нощ това лесно може да те сполети.
Лиан разсеяно размърда ръце. Въжетата бяха вързани здраво, но не стягаха излишно. Тя се извърна и нещо се отприщи в него, изръмжа гърлено. Талия отново се взря в лицето му.
— Какво има?
— Страхувам се до полуда за Каран.
Тонът му изглежда я смути. Хвана го за рамото със силната си ръка и го завъртя към светлината, все едно се опитваше да прочете истината в очите му.
— Какво, изненадах ли те? — сопна се Лиан. — Всички си мислите, че съм я предал.
— Има доста доказателства за това — напомни жената. — А ти какво би казал в своя защита?
— Нищо! — кипна младежът. — Думите нямат значение. Изобщо не го интересуваше мнението й за него. Каква ли участ щеше да отреди Рулке на Каран? Тя притежаваше дарбата на усета, а и други редки способности. Никога не би я пуснал.
Талия отвори уста, но не успя да каже нищо — Мендарк дойде при тях.