Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Лорски!… — изхриптя Рулке. — А силите ми вече са изцедени…
Наистина не бяха неразумни зверове. Покатерилото се върху творението побърза да пльосне на седалката и уверено хвана ръчките с долните си крайници, които завършваха с огромни ноктести пръсти. Ухили се с широката си уста на Рулке и лъснаха множество пожълтели зъби.
Каронът замахна с назъбено парче дърво към първия лорск, улучи го по главата и го просна сред пръснатите камъни. Противникът се изправи, олюля се, внезапно се стовари върху Рулке и го повали. Търкаляха се по пода със сумтене и охкане. Каран си избра друго парче от греда вместо тояга и цапардоса съществото, което сякаш не усети нищо.
През това време другият лорск бутна ръчките напред. Машината застена, килна се встрани и назад, после се спусна и накрая дъното й започна да потъва в пода, който май омекваше под нея. Лорскът заврещя и дръпна ръчките. Машината се клатеше, очертанията й помътняха, все едно всеки атом в нея тепърва си търсеше мястото. Предницата пак светна и в пода грейна нажежена жълта локва.
До този ден Каран дори не бе разбирала от какво ги пази Възбраната. Но сега в ума й се сблъскваха откъси от древни предания и приказки.
Тя подрипваше предпазливо около борещите се и щом видя своя шанс, ръгна лорска в ухото с острия край на тоягата си. Звярът изквича.
Тъкмо от тази възможност се нуждаеше Рулке. Хвърли противника си по гръб и раздвижи пръсти. Машината се друсна тежко, вторият лорск прелетя в дъга и се стовари в локвата разтопен камък. От гърлото му се изтръгна толкова дрезгав рев, че Каран запуши ушите си, В залата се разнесе гадна смрад на опърлена козина и овъглена плът. Лорскът се измъкна с препечен гръб и задник и падна през дупката в стената.
Първият пък на свой ред просна Рулке, заби коляно в корема му и се опита да му прегризе гърлото. Каран ахна и пак го мушна в ухото толкова злобно, че за малко не му пречупи врата. Каронът се освободи със свръхчовешки напън, откъсна още едно увиснало от покрива парче греда и подгони врага с него. Лорскът изгрухтя, търкулна се по пода, стигна до прозорец и се провря навън с главата надолу.
Каран се свлече, останала без дъх, напълно изтощена. Изтърбушеният покрив заскрибуца в мястото, откъдето Рулке бе издърпал гредата. Двама гашади и третият лорск се въргаляха убити. Други трима гашади изхвърлиха през прозореца трупа на врага, останалите се опитваха да не допуснат рухването на остатъците от покрива.
Каронът се просна по корем — вече не му стигаха силите да се задържи на крака. „Свободна съм — рече си Каран, — ако се преборя с прилошаването след тази употреба на дарбите ми…“ Изцъклените очи на Рулке се вторачиха в нея.
— Толкова е… трудно — едва ломотеше думите. — Мощта ми не стигаше…
— Ти се надцени и не оправда доверието ми.
— Не беше нарочно…
Каран осъзна, че почти не чува с лявото ухо. Опипа го и пръстите й се изцапаха с кръв.
— Приключих с тебе! — кресна тя. — Изплатих си дълга.
— Аз ще реша кога да те пусна. Толкова ми е зле, че мозъкът ми сякаш гори…
Рулке припадна. Строшеният покрив изскърца и се плъзна още малко надолу, спря над главата му. Гашадите припряно нагласяха подпора. А Стената бе избледняла. С периферното си зрение Каран долови как някаква твар насилва пролуката.
— Я побързайте да затворите прохода! — провикна се тя. Грабна раницата и наметалото си (без тях не би оцеляла на открито) и препусна надолу по стъпалата.
В стената зееше дупка, широка три разтега. В преспите до кулата личеше огромната вдлъбнатина от туловището на скочилия транкс, а в самото подножие белееше голяма купчина.
Каран тъкмо се накани да скочи върху нея, но се усети навреме, че това са отломки от кулата. Изобщо не и трябваше счупен глезен. Леденият вятър нахлуваше и я притискаше към стената. Тя се уви по-плътно в наметалото и продължи надолу.
Тъкмо докопа бронзовото резе и първият спазъм на прилошаването я преви надве. „Точно сега ли…“ Кожата ня дланта й лепнеше за студения метал. Тя побърза да намъкне ръкавиците и дръпна резето.
Вятърът блъсна вратата и я разтвори широко, като я заслепи с облак снежен прах. Каран изтича навън с надеждата да види задругата срещу Рулке, но никой не се мяркаше наоколо. Значи бяха избягали. Нямаше надежда да ги догони. А в това състояние не й се вярваше да се добере дори до амфитеатъра. Накъде да се запъти?
Отгоре отекна пронизителен рев. Не се налагаше да гадае — пак някаква твар от пустотата… Такива звуци не биха излезли от човешко гърло. Сигурно продължаваха да нахлуват през Стената!
Кулата се разтресе няколко пъти, металната порта издрънча. Вероятно някое чудовище блъскаше друго в стената. Воят отекна повторно.