Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— При мен! — стигна до ушите й немощен зов.
Рулке имаше нужда от подкрепата на оцелелите гашади.
Каран тръгна по стъпалата, но надуши кръв и се скова. Наблизо лежеше труп — разкривен, раздран и нахапан. „Лиан?!“ Не, беше някой от войниците.
— Лиан, къде си? — не сдържа вика си тя.
Изобщо не можеше да го открие с дарбата си. Пак се опита да възстанови мисловната връзка, но незабавно се мярна незримото присъствие на Рулке.
Тя се прокрадна надолу, а над амфитеатъра пламна осветителна ракета и открои летящ силует с очертанията на транкс. Смелостта тутакси я изостави. Каран се върна и още преди да е влязла, ужасен рев раздра тъмата. Дали не беше раненият лорск? Тя затръшна вратата и я залости.
Къде да отиде? Студът навън беше страшен като в нощта, когато двамата с Лиан за малко не измръзнаха до смърт по пътя към Шазмак. Каран знаеше как да оцелява в планините, но първо трябваше да се подготви. Искаше да се скрие, което беше невъзможно на пътеката по билото. Някой затропа по стълбата и тя се шмугна в тъмно помещение до кухнята. Май беше килер с продукти.
Нямаше друг избор, освен да се изкачи още по-нагоре в планината…
Зашари с ръце и напипа нещо дълго и кораво, миришеше на пушена змиорка. Миризмата бе неприятна, но нали някаква храна беше по-добро от нищо? Събра още няколко втвърдени риби, намери продълговат калъп пушено сирене, връзка лук, няколко големи репи и малко сушени плодове. Натъпка всичко в раницата и се накани да побегне.
Горе врявата не стихваше — яростните вопли на непознат за нея език показваха, че Рулке се опомня. Подметки стържеха по каменните плочи. Вратата към двора се отвори с трясък. Каран пак хлътна в килера — по коридора притичаха неколцина гашади, които бързаха да се качат при господаря си.
Тя се изсули в двора и припряно сложи ръкавиците си. Ама че студ! Бесният вятър я засипваше със снежинки и й пречеше да вижда. Помъчи се да си спомни как е разположен дворът. През последната седмица бе надничала отгоре неведнъж.
Можеше да се прехвърли през стената на няколко места. В дъното няколко бараки опираха в зида. Тя се помъкна пипнешком. Не забравяше нито за миг за резервоара с вода — паднеше ли в него, щеше да пробие тънката ледена кора и да умре за не повече от минута.
Зад нея нещо избумтя приглушено във виелицата и в същия миг стълб от светлина огря кулата. Каран се стресна и си удари коляното в камък. Протегна ръце да се подпре… аха, ето го ръба на резервоара. Значи стълбата до бараките беше надясно.
Не й се вярваше, че някой би я зърнал в тези снежни вихрушки, но имаше защо да се страхува. Някой викаше зад нея, отговори му друг встрани. Вече претърсваха двора. Дори в такова време не биваше да се помайва тук. Рулке щеше да я открие — прекалено здрава бе станала връзката между съзнанията им. А някой с факел в ръка вървеше към резервоара.
Удари си пищяла в стъпалата, но дори в шума на бурята чу тежки стъпки по стената. Гашадите се щураха в различните краища на двора. Тя ги прокле наум, намери камък на земята и го запрати надясно. Камъкът изтрака в покрива на барака. Спрелият върху стената гашад се втурна натам.
Каран се качи по стълбата с цялата пъргавина, която й позволяваха ледът и мракът, но щом стъпи на стената, заехтя гневният крясък на Рулке и преследвачът се върна към стъпалата. Скоро щяха да я намерят. Каран подложи крак, гашадът се преметна, на камъните издрънча метал. Изохка женски глас. Каран се търкулна и изведнъж загуби опора под тялото си.
До земята имаше десетина разтега. Стовари се с глух шум в пряспата от сипкав сняг, натрупана в подножието на стената. Изтръска с ръка снега от носа и устата си, полежа няколко минути, за да ней призлее съвсем непоносимо.
Отгоре долитаха приглушени подвиквания, блесна осветителна ракета, но преследвачите се отдалечиха. В тъмата трудно биха забелязали малката дупка в пряспата, а и снегът вече засипваше Каран. Продължиха да претърсват двора, тя обаче съзнаваше, че няма да остане неоткрита задълго.
Измъкването от пряспата беше изтощително, а газенето в дълбокия сняг — почти невъзможно. Тя бродеше из планините едва ли не откакто проходи и познаваше добре, неволите на пътника през зимата. Сега се намираше над най-стръмния склон в дълбоката долина между Каркарон и съседния рид, по който на изток би стигнала накрая до Шазмак.
Трябваше да се отдалечи оттук, преди да си потърси скривалище. Наглед най-разумно щеше да бъде, ако потърси изход от тази пустош надолу, но рискуваше да падне от стотина разтега в някоя клисура. Биха очаквали от нея да се запъти на изток към твърдия сняг, пътеката и Готраймската гора.