Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
В този миг Талия го наръга между ребрата. Лорскът се хвърли встрани и също падна в бездната.
— Не знаех, че владееш думи със скрита мощ — промълви тя. — Какво му каза?
— Във всички думи има сила. Казах му на един от езиците на пустотата „Спри! Аз съм твоят баща!“ В подобни обстоятелства тази измама може да ми бъде простена. Дори не помня в коя книга прочетох тези слова.
— Но къде е Лилис?! — вайкаше се Джеви и подтичваше покрай ръба.
Надирил се озърна.
— Стоеше ей тук.
— Дали е оцеляла? — затюхка се Талия.
— Нищо чудно. По-надолу има скални ръбове. Може да се е закачила в нещо.
— Трябва да светнем — промърмори тя. — Джеви, изтичай да вземеш запален клон от огъня.
Той хукна, а Надирил я попита:
— Защо го отпрати?
Талия вече бе извадила своя светлик. Успя да различи стръмен, но не и отвесен склон с обли заснежени издатини.
— Той ме спаси от гладен чакалот. И винаги е толкова мил и Добър, без да иска нищо от мен в замяна. Не мога да допусна той да слезе там. Лилис го обожава…
— Ти също — вметна старецът.
— Може и да е жива — побърза да продължи Талия. — Но някъде долу има и един освирепял лорск. Май виждам откъде ще се спусна…
Смъкна се под ръба, опитваше се да напипа опора с крак. Нито за секунда не забравяше на какъв риск се излага. Денем изобщо не би й хрумнало да слезе в урвата. Стъпи на нещо, провери колко е здраво, намери къде да опре и другия си крак. По едно време се откърти камък и тя се хлъзна половин разтег, преди да се задържи. Продължи да се спуска още по-внимателно. Сърцето й блъскаше в гърдите.
— Лилис! — извика тя.
Високо над Каркарон избухна осветителна ракета.
— Какво става? — кресна Талия.
— Не знам, виелицата е гъста — отвърна Надирил. — Но Каркарон е осветен много ярко. Пак се е случило нещо. При тебе всичко наред ли е?
— Не! — Що за щуротия направи… — Трябва да се върна горе. Натисна леко с крак, подметката се изметна и Талия отново се стрелна по склона. Светликът се изплъзна от пръстите й и скоро вихрушките го скриха.
— Талия?
Сега не виждаше и Надирил.
— Не мога да се покатеря. Лилис! — нададе вик тя с все сила. Нямаше отговор. — Лилис!
А и едва ли би чула нещо във воя на вятъра. Притискаше се към хлъзгавата повърхност и не смееше да шавне. Студът постепенно се просмукваше в тялото й. Начесто зовеше Лилис, но никой не се отзоваваше. По-късно над нея запламтя клон.
— Талия, къде си? — зарадва я гласът на Джеви.
— Точно под тебе. Не се спускай, хлъзгаво е.
— Намери ли я? — пресекна горчиво гласът му.
— Не!
— Не можеш ли да се върнеш тук?
— Не мога.
— Да не си помръднала! — тутакси нареди той.
Изведнъж я обзе страх. Не искаше Джеви да рискува живота си заради нея. Пак натисна с крак и коварният склон я запрати поне десетина разтега към дъното на пропастта. Блъсна се силно в буца лед и замря. Цялото тяло я болеше. Предполагаше, че отвесната стена на урвата започва съвсем наблизо. Напрегна волята си да срещне смъртта.
— Талия, Лилис!
Факелът на Джеви се мяташе високо горе. Изглежда виелицата бе отслабнала.
Нямаше спасение от този проклет вятър, а и дрехите й се разръфаха. По склона веднъж-дваж изтракаха съборени камъчета. Талия започна да вика името на Лилис, докато не прегракна. Напразно. Звездите, блещукащи през разпокъсаните облаци, се въртяха и я замайваха. Затвори очи, но и прилоша още повече.
Неочаквано пращенето на горящия клон доближи лицето и, Джеви хвана брадичката й, за да я погледне в лицето.
— Да не си пострадала?
— Нямам нищо счупено — тихо го увери тя.
— Чу ли Лилис отнякъде?
— Не. Ти как слезе?
— Забрави ли, че съм моряк? — Джеви свали ръкавиците си и старателно опипа главата й. — Толкова пъти съм се катерил по заледени мачти, а и винаги си нося въже.
— Аа… — смънка Талия. — Къде е то?
— Не стигна чак дотук. Дръж се за ръката ми.
Стискаше пръстите му като удавник. Сърцето й се свиваше от доблестта му. Джеви държеше факела така, че тя да вижда къде да стъпи и да се хване. Катеренето се оказа по-лесно — можеха да проверяват устойчива ли е опората. След усилено драпане нагоре се добраха до полюшвания от вятъра край на въжето.
— Имаш ли сили да се качиш по него? Виеше й се свят.
— Не.
Джеви прокара въжето под нейния колан, после и под своя. Напираше нагоре под нея и я избутваше. Най-сетне зърнаха главата на Надирил, който надничаше над ръба. Той й подаде ръка.
— Погрижи се за нея — помоли го Джеви, — ударила си е главата.
Върза въжето до стъпалата и се спусна отново.
Талия гледаше с размътен поглед и всяка секунда за нея се точеше като час. Примираше от страх за Джеви, защото знаеше, че ще се спусне по-надолу от края на въжето. И най-сетне си призна, че й е скъп, както не се бе случвало с друг мъж досега. Припомняше си Крандор, как помогна на Джеви да избяга от острова на пиратите и как той й се отплати, като я измъкна от челюстите на чакалота.