Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Рулке подскочи като от допира на електрическа змиорка в морето и тупна от машината. Главата му се блъсна толкова лошо в каменните плочи, че според Каран би трябвало да си е спукал черепа. Той обаче се обърна по корем и опря длани в пода.
— Каран?… — изломоти замаян.
„Помощ!“ — викна тя по мисловната връзка, защото пиявицата й бе запушила устата.
Рулке пропълзя мудно към нея. Сграбчи съществото, откъсна го от лицето й и запрати слузестата топка към Стената. Пиявицата се сплеска, плъзна се надолу и понечи да нападне отново. Но каронът вече се катереше върху машината. Завъртя регулатора на мерника, от предницата на творението блъвна светлина и изпари противната твар в облак със сладникава воня.
Само че лъчът прогори и цяла дупка в невеществената преграда на Възбраната. Стената се изду навън. През отвора се провря ръка и в Каркарон изскочи най-страховитият звяр, който Каран бе съзирала през живота си. До нея стигна потресът на Рулке от събуден прастар спомен: „Транкс!“ Нашественикът връхлетя и така блъсна с огромното си рамо машината, че я разклати като детска играчка.
Каран едва се раздвижи. Мозъкът й май бе забравил как да управлява тялото. Помъчи се да пълзи, но размърда ръка и крак от едната страна и тупна на хълбок като бебе. Коремът й смъдеше, виеше й се свят. Тя се постара да се слее с парчетиите наоколо, но знаеше, че е невъзможно да остане незабелязана.
Транксът се хвърли към Рулке, който се бе вкопчил в седалката върху машината. С едно изплющяване на ципестите си криле чудовището се озова горе и нападна. Каронът се търкулна встрани, творението се люшна и той повторно падна на пода. Транксът скочи след него тежко и цялата кула се разтърси. Опита се да раздере Рулке с дългите си жълтеникави нокти. Каронът се изплъзна заднешком, заобиколи пъргаво и отново се добра до седалката върху машината. Жълта светлина от дебел прът в предницата обгори едното бедро на транкса и остави разтопено петно в стената отзад.
Транксът се изопна, размаханите му криле докоснаха разтрошените подпорни греди на покрива. Не издаде звук, но лицето му се изкриви. За миг Каран долови страданието му, яростната решимост да се измъкне от пустотата и да намери безопасно убежище за потомството си. Тя се стъписа — чувствата твърде много наподобяваха нейните…
Снопът светлина пак намери крака на крилатото същество и се плъзна в огнена линия към слабините му. Транксът изсъска като опарена с гореща вода котка, прехвърли се към възтесен за него открит прозорец и се изтръгна от Каркарон сред облак от изкъртени камъни. Вятърът нахлу в новата дупка. Каран се промъкна зад купчината отломки — нови твари се бореха с изтънелите стени на Възбраната. Толкова беше изтощена, че нямаше сили и да примигне.
Тъмнеещата луна висеше точно над разбития покрив, значи беше полунощ. Рулке се счепка за миг с някакво грозно страшилище, цялото в нокти и зъби. То се откопчи и налетя към Каран.
— Дръж! — кресна й каронът и подхвърли ножа, който й бе отнел преди седмица.
Тя улови дръжката и изтича по опряна в пода тънка греда, но чудовището увисна на другия край и я запрати в стената. Ножът се търкулна встрани. Каран лежеше и не можеше да си поеме дъх, а страшилището се насочи отново към нея.
Неколцина гашади дотичаха горе, привлечени от врявата. Притекоха се на помощ на Рулке, размахали мечовете и копията си. Заедно принудиха нападателя да се провре обратно през пробива в Стената.
Каран се надигна, опипвайки ребрата си — дали нямаше счупени?
Сега единствено силата на Рулке възпираше тварите, стремящи се да минат през преградата. Успееха ли да надделеят, щяха да покорят Сантенар. А тя също имаше своя принос за това бедствие…
Нахълтаха нови същества, по-дребни от транкса, но не по-глупави. Донякъде наподобяваха хора с външността си, макар че бяха необикновено космати. Веднага се пръснаха — едно замахваше към Рулке с учудващо дългите си ръце, друго се стрелна право към машината. Третото отвлече вниманието на гашадите в отсрещния край на залата.