Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
А и паметта го подвеждаше. Докато заслужи званието майстор-летописец, усъвършенства се дотам, че запомняше точно всеки текст, който прочете два пъти. Но с „Предания за пустотата“ се бе занимавал през годините на чиракуване, далеч преди да завърши обучението си.
Шанд разпозна транкса… Припомни си паниката в гласа му. Откъде ли имаше това знание?!
Снежинките се сгъстиха във виелица, кръвта в ботушите му замръзваше полека. Той вече трепереше неудържимо. Дори не усещаше болка в глезените. Надигна се насила на колене, но щом се опита да помръдне, падна в пряспата. Макар и с гаснещо съзнание, разбираше добре, че няма защо да се плаши от транкса. Щеше да умре след не повече от час.
6. Лорск
Лилис стоеше с Джеви и Надирил на стълбата под Каркарон, когато транксът разби стената. Нейният баща, дребен, но жилав и чевръст, мигом събори библиотекаря на стъпалата и затисна с тялото си своята дъщеря.
— Не мърдай! — изсъска в ухото й. — И не пищи!
— Нямаше да пищя — изломоти тя с натъпкана със сняг уста.
Обичаше Джеви повече от всеки друг на света, но толкова отдавна умееше да се грижи за себе си, че неговите наставления понякога й дотягаха.
Не шавнаха, докато чудовището разкъсваше плячката си. После то се устреми надолу по склона, от вдигнат жезъл блесна огън и транксът кривна нанякъде в нощта.
— Да побързаме! — настоя Джеви. — Лилис, внимавай къде стъпваш.
Надирил не се изправи и момичето ахна:
— Добре ли си?!
— Още съм жив, дете, но си ударих главата. Помогни ми да стана. — Щом стъпи на краката си, старецът се олюля. — Оставете ме и слезте в гората! Може да нахълтат още от тези твари.
— Няма да те зарежем. Джеви, направи нещо! — окаяно се примоли Лилис.
Баща й метна Надирил на рамо като дълъг чувал с кости и закрачи по пътеката. В тъмното изобщо не забелязаха Лиан.
— Ама че унижение… — засмя се хрипкаво Надирил.
Под стръмнината Джеви спря да си поеме дъх и премери на око Разстоянието до амфитеатъра.
— Май ще успея да те отнеса дотам.
Проблясък откъм кулата им показа друго същество, препуснало по стъпалата. Приличаше на човек.
— Това е лорск от пустотата, дете — изгъгна библиотекарят, опрял се на рамото на Джеви. — Щеше да е по-силен от нас, дори да бяхме въоръжени.
Джеви ловко измъкна късия си кинжал.
— Минете зад мен — заповяда напрегнато.
— Къде са нашите приятели? — уплаши се момичето. — Талия! Помощ! Помощ!
Вятърът отнесе думите й.
Талия беше наблизо, помагаше да пренесат ранените над ръба на амфитеатъра. Изостреният й слух долови тихия писък на Лилис.
— Връщам се! — извика тя на Шанд.
Той дори не се обърна. Двамата с Малиен се опитваха трескаво да облекчат мъките на Зара, разпорена по единия хълбок. Погледнаха раната, от която напираха да излязат черва, и пак стегнаха превръзката. Тук не можеха да зашият такава рана.
— Талия, по-бързо! — врещеше Лилис, а приятелката и изведнъж се озова на площадката над стъпалата към амфитеатъра.
Джеви бранеше най-тясното място на пътеката. Боравеше умело с ножа, но късото острие не го предпазваше от дългите ръце и извитите нокти на противника. С един бесен замах съществото изби ножа. Джеви заотстъпва, извърташе се и отскачаше, но Талия знаеше, че е обречен.
Прониза я непозната за нея горест. Метна се и се провря гъвкаво между Лилис и Надирил. Опита се да намушка лорска с късия си меч. Нападателят понечи да отбие удара и си поряза дланта. Отдръпна се крачка назад. Талия застана до Джеви на тясната пътека.
Лилис мяташе снежни топки по страшилището.
— Я опитай с тази — помоли Надирил. Момичето запрати топката право в окото на лорска.
— Дано те заболи!
Май пожеланието й подейства — създанието притисна ръка към окото си, с другата само замахваше напосоки.
— Тази снежна топка да не беше вълшебна? — сащиса се Лилис. — Направи ми още една!
— Вътре имаше един не особено вълшебен камък — обясни старецът, мрачно ухилен. — Ето ти друга.
С див вопъл съществото прескочи Джеви и протегна ръце да докопа момичето. Лилис се подхлъзна на стъпалата и изчезна без звук под ръба на пропастта.
Разяреният лорск реши да изкорми Надирил, който изрече невъзмутимо:
— Тугах тпхое мадарха! Вунк!
Съществото замря и примижа.
— Мадархан?… — промърмори то.