Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Може би вече тършуваха надолу. Или със сигурност ще започнат по зазоряване, щом виелицата се укроти. Каран пое в обратната посока — нагоре по билото.
Нищо не я пазеше от вятъра, който налиташе на пориви и облепваше със снежинки качулката й. Поне бурята беше издухала снега край ръба и Каран пристъпяше предпазливо край пропастта. Докато Изпъпли над стената около Каркарон, вече се развиделяваше в бавно просмукваща се наоколо сивота. В бялата пелена виждаше само няколко крачки напред, но ако видимостта бе добра, нейните врагове щяха лесно да я забележат. По стръмнината нататък също не бе останал сняг освен заледената тук-там кора. Докато настъпи утрото, Каран се бе изкачила високо над Каркарон. Още по-нагоре ридът беше осеян с големи ръбести камъни и скални издатини. Тя бе намислила да си издълбае дупка в някоя навята пряспа.
След дълго търсене си избра източен каменен ръб, прояден от стихиите. Откъм билото до него се бе събрал сняг, стигащ над главата на Каран. Направи си леговище, както я бе научил нейният баща — уплътни стените и тавана, за да не я затрупат, а отвора можеше да запушва с голяма снежна топка. Пространството й стигаше да седи прегърбена или да лежи присвита. Тук биха я намерили, само ако огледат много зорко цялата дълга пряспа, а това беше шанс едно на хиляда.
Щом се справи и с тази грижа, пак я налегнаха по-тежките тревоги. Беше ли чак толкова страшно престъпление помощта й за Рулке? Когато транксът разлюля цялата машина с едно небрежно побутване, Каран се уплаши истински. Дали за да съхрани живота на Лиан, тя бе погубила всички, които й бяха скъпи? Сред тях и Лиан. А по пътя на нашествениците първо се изпречваше Готрайм.
Заваля още по-силно и тя се зарадва. Опразни раницата си на мъничката свободна част от пода. Две пушени змиорки, така вкоравени от студа, че рискуваше да си счупи зъбите в тях, продълговато парче сирене, връзката лилав лук съе силна миризма и по някое гнило петънце, малко сушени плодове и половин самун черен хляб, който си носеше още от Готрайм. Не беше много, но с тази храна щеше да издържи няколко дни. Най-неприятното беше, че нямаше нож.
Пъхна едната риба под палтото си, за да я стопли, и заръфа края на самуна, толкова престарял, че имаше вкус на стърготини. Обели и глава лук със зъби, отхапа от прорасналия край, поомекнал в ръката й. Залютя й, но гладът надделяваше.
Плодовете й бяха непознати — с ръждив оттенък отвън, но алена сърцевина. Спомни си, че бе виждала гашадите да ги ядат. Отхапа предпазливо съвсем малко парче. Вкусът беше сладникав и леко лютив. Устните й пареха. Топлината се спусна чак в стомаха й, а по челото й изби пот. Ударите на сърцето й зачестиха, изведнъж се сгорещи цялата. Реши да не опитва плода повторно.
Явно навън вече не валеше, защото в леговището й проникваше повече светлина. Тя надникна през тунела. Виждаше добре и отсрещния рид. Пропълзя навън, като се стараеше да не разширява отвора.
Прехвърчаха само редки снежинки. Различаваше стените на Каркарон половин левга по-надолу. Откакто издълба пещерата си, бе натрупало достатъчно сняг да прикрие следите й. Тя огледа склона във всички посоки. Нищо освен бяло покривало и заледени скали. И в Каркарон не се забелязваха признаци на живот. Шмугна се обратно в скривалището, което се вмирисваше на риба. Змиорката омекваше под палтото й.
Обядва с парче тлъстичка пушена змиорка, сух хляб, твърдо сирене и остатъка от главата лук. От лютивината му носът й протече.
Сви се на топка в спалния чувал и скоро се унесе, но я спохождаха тревожни, объркани сънища — гонеше я оплискан в кръв лорск. Събуди се от почти непоносима горещина. Не й се вярваше времето навън да се е променило чак толкова. Подаде глава от отвора — вятърът все така смразяваше.
Макар да я налегна силен глад, припасите й изглеждаха още по-противни. Пак й се прияде нещо сладко, тя бръкна в раницата и извади нахапания плод. Щом го лапна, неописуемо приятна тръпка плъзна по тялото й, а кръвта й сякаш се превърна в разтопен метал. Струваше й се, че няма нищо непосилно за нея. Би могла да се пребори и със самия Рулке, за да му отнеме машината.
Подскочи конвулсивно, заби глава в тавана на пещерата и огромна буца плътен сняг я притисна надолу. Изведнъж изстина, задави се и изплю хапката. Докато пооправи убежището си, необичайният й възторг се изпари. Всъщност Премръзваше. Уви се в палтото, наметалото и спалния чувал, но не можа да се стопли. Кръвта туптеше в главата й, болката се засилваше. Скоро пак потъна в неспокойни видения.
Събуди се по тъмно. Отново валеше. Веднъж различи светлините на Каркарон, но виелицата веднага ги затули. Снегът, натъпкан старателно в манерката й, се бе стопил — имаше вода колкото побира голяма чаша. Изпи я, напълни манерката и придърпа спалния чувал над главата си.