Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Как беше полетът? — попита я Стоун, след като всички се представиха и се настаниха на столовете пред угасналата камина. — Сигурно сте малко замаяна от часовата разлика.
Чапман се втренчи в него, приглади несъществуваща гънка на сакото си и отвърна:
— Да, дори добрата стара компания „Бритиш Еър“ не предлага легла.
В думите, произнесени с английски акцент, прозвуча примирение и мрачен хумор.
— Явно ви ценят много, след като са ви накарали да прелетите толкова голямо разстояние — каза Стоун. — Така си мисля, защото МИ6 има достатъчно свои агенти в страната ни.
Чапман огледа мизерната обстановка, след което зелените й очи се спряха на поизносените му дрехи.
— Аз пък си мислех, че янките плащат прилично на своите служители — хапливо отвърна тя.
Един от агентите на ФБР се прокашля дискретно.
— Агент Чапман ще се включи в официалното разследване на Бюрото — обяви той.
Стоун насочи вниманието си към него. Беше дебел и отпуснат мъж. Книжен плъх, предположи Стоун, съдейки по шкембето и изпотеното чело. Явно беше тук като придружител или наблюдател. Истинската работа щеше да се върши от други.
— Вече ме привикаха в НРЦ — информира го Стоун. — Изпревариха ви, цъфнаха още в болницата. Вие сте по-бавни, но пък притежавате повече класа.
Макар и разочарован, дебелият попита:
— Ползотворни ли бяха разговорите?
— Мислех си, че си сътрудничите и взаимно се информирате.
Дебелият го изгледа безизразно.
— Не бяха особено предразполагащи и искрени — добави Стоун. — Надявам се, че вие ще сте различни.
— Извинете, ако прозвучи неучтиво, но бих искал да видя някакъв документ за самоличност — обяви Чапман и преметна крак върху крак.
— За съжаление нямам никакъв — отвърна Стоун.
Тя погледна озадачено дебелия.
— Формалност, която няма да попречи на разследването — сковано поясни той.
Чапман вдигна вежди, но запази мълчание.
— Е, да започваме — каза с вече сериозен тон Стоун и седна зад бюрото. — Инцидентът в парка… — Разказа им всичко, минута по минута. — Там присъстваха трима души, за които все още не знаем нищо — приключи той, извърна се към дебелия и попита: — Научихте ли името на загиналия?
— Открихме човешки останките, разпилени наоколо — каза мъжът и сви устни при неприятния спомен.
— Идентифицирахте ли го?
— Все още не. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Взехме ДНК проби. Ако го има в базата данни, със сигурност ще разберем кой е. Качихме снимката му от охранителните камери на нашия уебсайт и я пратихме на медиите. Надяваме се някой да се обади, най-малкото да съобщи за изчезването му.
— А другите трима?
— Пуснахме за сравнение снимките на жената и на мъжа в костюма в нашата база данни, въпреки че мъжът нито веднъж не е обърнат с лице към камерите. Допреди четири минути нямахме попадение. Тях също ги дадохме на медиите с молба за съдействие.
— Подозирате ли ги в съучастие?
— Все още е рано да се каже. Може би просто са извадили късмет и са си тръгнали навреме.
— А младежът? Наистина ли е полицай?
— От НРЦ ли ви казаха?
— Не чак с толкова много думи. Но и не го отрекоха.
— Аз също няма да го отрека.
— Зъбът му стърчеше от главата ми, докато лекарите не го извадиха — поясни Стоун. — От него можете да свалите не само зъбна картина, но и ДНК. — Той нави ръкава си и добави: — А това е неговата кръв. Ако имате комплект в колата, можете да вземете проба още сега.
— Няма да е необходимо — обади се Чапман.
— А защо, ако разрешите да попитам? — обърна се да я погледне Стоун.
— Защото зъбът принадлежи на един от моите хора. Докторите не ви позволиха да го задържите, нали? Защото моят човек си го иска.
— Какво е търсил вашият човек снощи в парка?
— Преди да си навехне глезена на някакво вътрешно стълбище в Белия дом, нашият премиер е имал намерението да се прибере в Блеър Хаус пеша през „Лафайет“. Точно в единайсет и две минути. За щастие не го е направил и главата му е останала на раменете.
10
След като агентите на ФБР и мис Чапман от МИ6 си тръгнаха, Стоун отдели половин час на обичайната си работа в гробищния парк. Изправи няколко съборени от последните дъждове надгробни плочи и се зае да почиства около тях. Физическата работа му помагаше да размишлява по-добре, а в момента в главата му се блъскаха множество въпроси без отговор. Изведнъж замръзна на място и пусна в краката си платнената торба, в която събираше оскубаната трева и дребни клонки. Бавно обърна глава.