Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Докато стане вечерята, Калан затопли останала от предишния ден супа, която носеха в малко гърненце, и я занесе на Сирила. Сложи една свещ на летва, предварително втъкната в цепка в стената, и седна на ръба на леглото в тихата стая. Избърса с топла влажна кърпа челото на сестра си и се зарадва, когато Сирила отвори очи. Ужасеният й поглед се втурна да оглежда стаята. Калан хвана главата й и я принуди да я погледне в очите.
— Аз съм, Калан, сестричке. Тук си в безопасност, само двете сме. Успокой се. Всичко е наред.
— Калан? — Сирила се вкопчи в бялата й кожена наметка. — Ти обеща. Няма да се отметнеш от думата си. Не бива.
Калан се усмихна.
— Обещах и ще изпълня обещанието си. Аз съм Кралицата на Галеа и ще остана такава до мига, в който ти решиш да си върнеш короната.
Сирила се отпусна с облекчение, все още стискаше наметката й.
— Благодаря ти, Кралице моя.
Калан я накара да седне на леглото.
— Хайде сега. Донесла съм ти топла супа.
Сирила извърна лице от лъжицата.
— Не съм гладна.
— Ако искаш да съм Кралица, ще трябва да се държиш с мен като с такава.
Лицето на Сирила се намръщи в неразбиращ въпрос. Калан се усмихна.
— Това е заповед от твоята Кралица. Трябва да изядеш супата.
Само това можеше да накара Сирила да хапне. Щом пресуши паницата и започна отново да се тресе и да плаче, Калан я притисна до себе си, докато сестра й изпадна в почти постоянното си унесено състояние и заби невиждащ поглед в нищото. Калан я зави по-плътно с тежките одеяла и я целуна по челото.
Зед беше изнамерил отнякъде няколко варела, пейка, табуретка от плевнята и дори още един стол и беше поканил принц Харолд и капитан Райан да се присъединят към Ейди, Джебра, Ахерн, Орск, Калан и него за вечеря. Наближаваха Ебинисия и трябваше да обсъдят плановете си. Всички насядаха около малката маса, докато Калан разчупваше сухия хляб, а Джебра пълнеше димящи паници с бобена яхния от гърнето на огнището. Щом Прозрителката приключи, седна на късата пейка до Калан, като през цялото време не сваляше изумения си поглед от Зед.
Принц Харолд, широкоплещест мъж с дълга, гъста черна коса, напомняше на Калан за баща й. Харолд се бе върнал едва същия ден от Ебинисия заедно със съгледвачите си.
— Какви са новините от дома? — попита Калан.
Той разчупи комата хляб с дебелите си пръсти.
— Ами — въздъхна, — положението е такова, каквото го описа. Явно след вас там не е стъпвал човешки крак. Струва ми се, че ще бъдем на сигурно място. Сега, когато армията на Ордена е унищожена…
— Една от армиите — поправи го Калан.
Той се съгласи със забележката с махване на ръка.
— Не мисля, че в близко време можем да очакваме неприятности. Все още не разполагаме с много хора, но тези, които имаме, са добри бойци. И са достатъчно, за да защитим града откъм просеките горе в планината, която го заобикаля. Поне докато не се появят с армия, многобройна като преди. Докато Орденът докара повече хора, мисля, че ще можем да задържим града. — Той махна към Зед. — Освен това имаме и магьосник.
Зед, който ангажирано хвърляше лъжица след лъжица боб в устата си, забави темпото само колкото да изсумти нещо в знак на съгласие.
Капитан Райан преглътна голяма лъжица.
— Принц Харолд е прав. Ние познаваме тези планини. Можем да защитаваме града, докато не дойдат по-многобройни сили. А да се надяваме, че дотогава и към нас ще са се присъединили нови хора и ще можем да започнем изтегляне.
Харолд натопи хляба в паницата си и лапна парче месо.
— Ейди, мислиш ли, че имаме шансове да получим помощ от Никобарезе?
— В родината ми бъде смут. Когато двамата със Зед бяхме там, научихме, че Кралят бъде мъртъв. „Кръвта на братството“ са придобили повече власт, но не всички хора бъдат доволни от това. Най-много бъдат ядосани чародейките. Ако „Кръвта“ вземе властта, тези жени бъдат преследвани и убити. Очаквам да се присъединят към силите, които бъдат срещу „Кръвта“.
— При гражданска война — обади се Зед, прекъсвайки бързата си работа с лъжицата — едва ли ще изпратят войски да помогнат на Средната земя.
Ейди въздъхна.
— Зед бъде прав.
— Може би някои от чародейките ще ни помогнат? — каза Калан.
Ейди заровичка с лъжица в паницата си.
— Може би.
Калан погледна брат си.
— Нали можеш да повикаш на помощ и други войски, които ни подкрепят?