Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Калан не успя да въздържи усмивката си.
— Нямам представа. Какво възнамеряваш да сготвиш?
— Аз? Да готвя? Ами такова, мислех си…
— Добри духове, спестете ни готвенето на този човек — обади се Ейди от прага. — По-добре да хапнем кора и насекоми.
Възрастната жена закуцука през стаята, последвана от Джебра, Прозрителката, и Ахерн, коняря, който возеше Зед и Ейди в последно време. Чандален, който бе тръгнал като придружител на Калан от селото на Калните преди месеци, си бе тръгнал, след като Калан бе прекарала с Ричард една вълшебна нощ между световете. Искаше да се върне у дома при народа си. Калан не можеше да го обвинява. Знаеше какво е да ти липсват приятелите и любимите хора.
Сега, когато бе отново със Зед и Ейди, тя се чувстваше почти както някога, когато бяха всички заедно. Щом Ричард ги настигне, усещането щеше да е съвсем пълно. Макар че това най-вероятно щеше да стане след още няколко седмици, тя се радваше на всеки следващ дъх, защото той я приближаваше по-близо до мига, в който ще притисне Ричард в прегръдките си.
— Кокалите ми бъдат твърде стари за такова време — оплака се Ейди, прекосявайки стаята.
Калан взе груб дървен стол и го повлече към огнището, като с другата ръка поведе и Ейди насам. Нагласи стола близо до огъня и сложи чародейката да седне, за да се сгрее. За разлика от лъскавите одежди на Зед, семплата ленена роба на Ейди, украсена с червени и жълти мъниста, зашити около врата като древни символи на професията й, бе оцеляла по време на пътуването. Зед се мръщеше всеки път, когато видеше как е облечена Ейди. Струваше му се повече от странно, че нейните дрехи са оцелели, а неговите — не. Ейди винаги се усмихваше в отговор и казваше, че наистина е цяло чудо, но че той изглежда величествен в изисканите си дрехи. Калан подозираше, че чародейката наистина го харесва повече с новото му облекло. Всъщност самата тя бе на същото мнение — че така Зед изглежда величествен, макар и да не прилича особено на магьосник, както с традиционната си магьосническа роба. Магьосниците с най-висок ранг носеха възможно най-простите одежди. А нямаше никой с по-висок ранг от Зед — Първия магьосник.
— Благодаря, дете — каза Ейди и протегна ръце към огъня.
— Орск! — извика Калан.
Огромният мъжага се запъти към нея незабавно. Белегът през липсващото му око изглеждаше бял на светлината на огъня.
— Да, Господарке? — Той стоеше в очакване, готов да изпълни заповедите й. Какви ще бъдат те беше без значение за него, интересуваше го само фактът, че има възможност да й достави удоволствие.
— Тук няма гърне. Можеш ли да ни донесеш, за да можем да сготвим нещо за вечеря?
Мъжагата се поклони, тъмната му кожена униформа проскърца и той бързо излезе от стаята. Орск беше Д’Харански войник от лагера на Императорския орден. Беше се опитал да убие Калан и в битката тя го бе докоснала със силата си. Магията на Изповедниците унищожаваше завинаги самоличността на докоснатия и го изпълваше единствено с безусловна преданост към съответния Изповедник. Тази сляпа вярност и отдаденост беше за Калан постоянно напомняне за това коя и какво е тя.
Опитваше се да не вижда в него човека, който Орск е бил преди: войник от армията на Д’Хара, присъединила се към Императорския орден; един от убийците, взели участие в клането на невинни жени и деца в Ебинисия. Като Майка Изповедник тя се беше заклела да не проявява нито капка милост към привържениците на Ордена, както и бе направила. Орск беше единственият оцелял. Но макар и жив, човекът, който някога се бе бил на страната на Ордена, вече не съществуваше.
Поради смъртното заклинание, което Зед хвърли върху Калан, за да могат да избягат от Ейдиндрил, малцина знаеха, че тя е Майката Изповедник. За Орск беше само неговата Господарка. Истинската й самоличност знаеха само Зед, разбира се, Ейди, Джебра, Ахерн, Чандален, нейният полубрат принц Харолд и капитан Райан. Всички останали бяха убедени, че Майката Изповедник е мъртва. Хората, в редиците на които се беше била, я познаваха само като тяхната Кралица. Споменът им за нея като за Майката Изповедник се бе разбил и на негово място бе изплувал образът на Кралица Калан, която бе в не по-малка степен техен водач, но не беше Майката Изповедник.
След като снегът в гърнето се разтопи, Джебра и Калан пуснаха вътре бобени зърна, бекон, нарязаха сладки корени и добавиха малко меласа. Зед стоеше и потъркваше ръце, като не изпускаше от очи процеса на прибавяне на отделните съставки в гозбата. Калан се усмихна широко на детското му нетърпение и като бръкна в някаква раница, извади комат сух хляб за него. Зед остана поласкан и докато чакаше гозбата да се свари, си изяде подаръка.