Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Да, Кралице моя?
— Колко още има до Ебинисия?
— Около четири, най-много шест часа.
Зед се наведе към нея.
— Ебинисия не е място, където бихме искали да стигнем посред нощ.
Калан разбра намека му и кимна. За да успеят да си върнат престолния град на Галеа, трябваше здраво да се потрудят. Преди всичко трябваше да се погрижат за хилядите трупове, които изпълваха града. А това не беше гледка, с която човек би искал да се сблъска нощем, след изнурителен поход. Калан не гореше от желание да види отново познатата й гледка, но там никой не би очаквал да ги намери и поне за известно време щяха да са в безопасност. Оттам нататък щяха да се заемат със задачата да възстановят единството на Средната земя.
Тя отново се обърна към капитан Райан.
— Има ли наблизо място, подходящо за пренощуване?
Капитанът посочи напред по пътя.
— Съгледвачите ми докладваха, че в долината отпред има малко възвишение. На него се намира изоставена ферма, където на Сирила ще може да се осигури спокойствие за през нощта.
Тя отметна назад кичур коса и го закачи зад ухото си, забеляза, че към Сирила вече не се обръщаха с „Кралицата“. Сега Кралицата бе Калан и принц Харолд се бе постарал всеки да го знае.
— Добре, в такъв случай предайте напред волята ми. Осигурете охрана около долината и вдигнете лагер. Разпратете съгледвачи и часови. Ако околните хълмове са изоставени и долината не се вижда от никъде, позволете на хората да запалят огньове, но ги поддържайте ниски.
Капитан Райан се усмихна и поздрави с удар в гърдите. Огньовете бяха истински лукс и топлата храна щеше да повдигне духа на момчетата. Заслужаваха си го след изнурителния преход. Почти бяха стигнали у дома. Утре щяха да са там. Тогава ги чакаше най-страшната част от работата: да се погрижат за мъртвите и да приведат Ебинисия в ред. Калан нямаше да допусне Императорският орден да завземе града. Средната земя щеше да си върне отнетото и отново щеше да е способна да отблъсква външни атаки.
— Погрижихте ли се за Стивънс? — попита тя капитана.
— Зед ни помогна да намерим подходящо място и момчетата се заеха. Горкият Стивънс. Премина през всички битки с Ордена, когато бяхме пет хиляди, пред очите му измряха четири от всеки пет негови другари. А да умре при злополука, след като всичко свърши. Знам, че би предпочел да умре в битка за Средната земя.
— Той го направи — каза Калан. — Не всичко е свършило. Спечелихме само една битка, макар и важна. Но войната с Императорския орден продължава, а той е войник в тази война. Беше на поста си и умря в изпълнение на задълженията си, също както войниците, които загинаха в бой. Няма никаква разлика. Той умря като герой.
Капитан Райан бръкна в джобовете на тежкия си вълнен шинел.
— Мисля, че момчетата ще оценят тези думи и те ще им вдъхнат смелост. Преди да продължим, бихте ли казали нещо над гроба му? Би било от голямо значение за войниците да знаят, че Стивънс ще липсва на тяхната Кралица.
Калан се усмихна.
— Разбира се, капитан Райан. За мен би било чест.
Калан се загледа след капитана, който се отдалечи.
— Не биваше да ги карам да вървим по тъмно.
Зед я погали успокоително по главата.
— Злополука може да се случи и посред бял ден. Твърде е вероятно това да бе станало и сутринта, ако бяхме спрели по-рано. Тогава щеше да се обвиняваш, че не си била напълно будна.
— И въпреки това се чувствам виновна. Просто не е честно.
В усмивката му нямаше веселост.
— Съдбата не търси нашето съгласие.
Тридесет и трета глава
Ако във фермата изобщо бе имало трупове, докато Калан стигна дотам, войниците ги бяха разчистили. В грубо иззиданото огнище гореше огън, но той не бе успял да омекоти ледената студенина на изоставения дом.
Пренесоха Сирила до останките от сламеник в задната спалня. В къщата имаше още една стаичка с нещо като две легла, вероятно за децата, и друга, по-голяма стая с маса и съвсем малко покъщнина. По изпочупените шкаф и чекмеджета и останките от лични вещи Калан разбра, че на път за Ебинисия Орденът е минал и оттук. Още веднъж се запита какво ли са направили нейните хора с труповете във фермата. Не искаше, ако й се наложи да излиза през нощта, да ги открие някъде в тъмното.
Зед огледа стаята и прокара ръце през стомаха си.
— Кога ще бъде готова вечерята? — бодро попита той.
Беше облечен с тежка, червеникавокафява роба с черни ръкави и паднали рамене. Около китките му минаваха три шевици сребърен брокат, а врата му обикаляше по-дебел златен, който слизаше напред между гърдите му. Робата се връзваше на кръста с червен копринен колан със златна тока. Зед мразеше лъскавите си одежди, които бе купил по настояване на Ейди за маскировка. Предпочиташе обикновената си роба, но тя отдавна бе потънала някъде, както и смешната шапка с дълго перо, която бе „загубил“ някъде по пътя.