Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Не мога да ти кажа, Бил — отвърна Хари. — Съжалявам.
Вратата на кухнята зад тях се отвори — Фльор се опитваше да пренесе още няколко празни бокала.
— Изчакай — спря я Бил. — Съвсем малко.
Тя се върна и отново затвори вратата.
— В такъв случай ще ти кажа едно — продължи Бил. — Ако си сключил някаква сделка с Грипкук, и особено ако в нея са включени и съкровища, трябва да внимаваш изключително много. Представите на таласъмите за собственост, плащане и възнаграждение не са същите, както при хората.
Хари усети как го притиснаха съмнения, сякаш вътре в него се бе размърдало змийче.
— В какъв смисъл? — попита той.
— Говорим за различни създания — обясни Бил. — Отношенията между магьосници и таласъми са формирани с векове, но това го знаеш и ти от историята на магията. И двете страни са допускали грешки, никога не бих твърдял, че магьосниците са били невинни. И все пак някои таласъми, и най-вече таласъмите в „Гринготс“, са склонни да смятат, че когато става дума за злато и съкровища, не бива да се доверяват на магьосниците, които не зачитат правото им на собственост.
— Аз го зачитам… — възрази Хари, но Бил поклати глава.
— Ти, Хари, не разбираш, никой не е в състояние да разбере, освен ако не е живял с таласъми. Според таласъма законен и истински собственик на дадена вещ е онзи, който я е създал, а не който я е купил. Според таласъмите всичко изработено от тях им принадлежи по право.
— Но ако е било купено…
— В такъв случай те смятат, че са го преотстъпили временно на онзи, който е платил. Но им е много трудно да приемат, че предмети, изработени от тях, се предават от магьосник на магьосник. Видя лицето на Грипкук, когато тиарата мина пред очите му от ръце в ръце. Той не одобрява. Според мен той смята, както и най-озлобените от неговия вид, че е трябвало тиарата да им бъде върната веднага щом първият й купувач е починал. Разглеждат едва ли не като кражба нашия обичай да задържаме създадените от тях вещи и да ги предаваме без допълнително заплащане от магьосник на магьосник.
Хари усети застрашителна несигурност и се запита дали всъщност Бил не се досеща повече, отколкото дава да се разбере.
— Единственото, което се опитвам да ти обясня, Хари, е да си отваряш очите на четири, след като си обещал нещо на таласъм — каза Бил вече с ръка върху дръжката на вратата на всекидневната. — По-безопасно е да проникнеш с взлом в „Гринготс“, отколкото да не спазиш обещание, което си дал на таласъм.
— Добре — рече Хари, а Бил отвори вратата, — да. Благодаря. Ще го имам предвид.
И се върна след Бил при останалите, обзет от неприятна мисъл, която безспорно беше породена от изпитото вино. Явно беше на път като кръстник на Теди Лупин да стане точно толкова безразсъден, колкото е бил и неговият кръстник Сириус Блек.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
„ГРИНГОТС“
След като изясниха плана и приключиха с подготовката, в стъкленичка върху полицата над камината в най-малката стая вече лежеше един-единствен дълъг, твърд черен косъм (махнат от пуловера, с който Хърмаяни беше облечена в къщата на Малфой).
— И ще използваш истинската й пръчка — каза Хари и кимна към ореховата пръчка, — затова според мен ще бъдеш доста убедителна.
Хърмаяни сякаш се страхуваше, че пръчката ще я ужили или ухапе, когато я вдигне.
— Мразя я — рече тихо момичето. — Наистина. Не ми харесва, сякаш не е за мен… и държа частица от оная вещица.
Хари за миг си спомни как Хърмаяни пренебрегваше неприязънта му към пръчката от трънка, защото само си въобразявал, че тя не била толкова добра като неговата, и всичко било въпрос на свикване. Реши обаче да не припомня нейните думи: сега, когато се готвеха да проникнат с взлом в „Гринготс“, едва ли беше най-подходящото време да влиза в разпри с Хърмаяни.
— Сигурно това ще ти помогне да се вживееш в образа — намеси се и Рон. — Представяй си какво е извършила тази пръчка!
— Точно това ви казвам и аз — отсече Хърмаяни. — Това е пръчката, която е изтезавала майката и бащата на Невил и един дявол знае колко още клетници. Това е пръчката, която е убила Сириус.
Хари не се беше сетил за това: погледна пръчката и усети жесток порив да я прекърши, да я разсече на две с меча на Грифиндор, облегнат на стената до него.
— Искам си пръчката! — проплака нещастна Хърмаяни. — Защо господин Оливандър не ми е направил и на мен нова!
Сутринта майсторът беше изпратил на Луна нова пръчка и тя и до този момент беше отзад на ливадата и проверяваше способностите й под лъчите на късното следобедно слънце. Дийн, чиято пръчка беше отнета от похитителите, я наблюдаваше свъсен.