Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Моля да ме извините, че ви безпокоя, сър — каза той, — но има нещо, за което искам да ви попитам.
— О! — нервно възкликна мистър Норел. — Разбира се, винаги се радвам да отговоря на всички въпроси, които имате към мен, но точно сега имам работа, която не мога да оставя. Говорих с лорд Ливърпул за плана ни да опазим крайбрежието на Великобритания от бури и той остана много доволен. Негова светлост каза, че всяка година морето унищожава имущество за стотици хиляди фунтове. Каза още, че според него опазването на имуществото е основната задача на магията в мирно време. Както винаги, Негова светлост пожела магията да се направи веднага, а това изисква много работа. Само за графство Корнуол ще отиде една седмица. Боя се, че ще трябва да отложим разговора си за друг път.
Стрейндж се усмихна.
— Щом магията е толкова неотложна, сър, тогава ще бъде по-добре да ви помогна, а докато работим, ще разговаряме. Откъде започвате?
— От Ярмут.
— И какво използвате? Беласис?
— Не, не Беласис. В „Езика на птиците“ на Ланчестър има възстановена магия на Стоукси за укротяване на бурни води. Не съм толкова глупав да смятам, че магията на Ланчестър напълно прилича на тази на Стоукси, но това е най-доброто, с което разполагаме. Направих някои поправки на Ланчестър и добавих заклинанията на Певънси за защита и бдение90.
Мистър Норел побутна няколко листа хартия към Стрейндж. Последният ги прегледа и също се залови за работа.
След известно време Стрейндж каза:
— Наскоро в „Разкрития за тридесет и шест други свята“ на Ормскърк прочетох за царство, намиращо се зад огледалата, където, доколкото разбирам, има множество удобни пътища, по които се стига от едно място до друго.
При други обстоятелства тази тема не би се понравила на мистър Норел, но той изпита такова облекчение, когато откри, че Стрейндж няма намерение да се кара с него за библиотеката в Хъртфю, че стана словоохотлив:
— О, да, така е! Наистина има път, който съединява всички огледала на света. Това е било широко известно сред великите магьосници на Средновековието. Несъмнено те често са минавали по него. Боя се, че не мога да ви дам по-конкретни сведения. Всички автори, у които съм чел за това, го описват по различен начин. Ормскърк пише, че пътят минава през широко мрачно тресавище, докато според Хнкман той представлява огромна къща с множество тъмни коридори и големи стълбища91. Хикман казва, че вътре в къщата има каменни мостове, които минават над дълбоки бездни и канали с черна вода, течаща между каменните стени — неизвестно в каква посока и с каква цел — изведнъж настроението на мистър Норел рязко се повиши. Тихата работа рамо до рамо с мистър Стрейндж беше най-голямата наслада за него. — А как върви статията ви за следващия брой на „Джентълменс Мегъзин“? — попита той.
Стрейндж се замисли за момент.
— Още не съм я завършил.
— На каква тема е? Не, не ми казвайте! Нямам търпение да я прочета! Може ли утре да ми я донесете?
— О! Утре — непременно.
Същата вечер Арабела влезе в салона на дома си на „Сохо Скуеър“ и силно се изненада, когато видя килима осеян с малки листчета хартия, изписани със заклинания, бележки и записани изказвания на Норел. Стрейндж стоеше по средата на стаята, гледаше хартийките и си скубеше косите.
— Какво, за Бога, да напиша в статията си за „Джентълменс Мегъзин“? — попита той.
— Не знам, любов моя. Мистър Норел не ти ли предложи нещо?
Стрейндж се намръщи.
— Той си мисли, че статията е вече готова.
— Е, тогава какво ще кажеш за дърветата и магията? — предложи Арабела. — Нали онзи ден казваше, че това е много интересна и много пренебрегвана тема?
Стрейндж взе чист лист хартия и започна бързо да нахвърля бележки.
— „Дъбовете са дружески настроени и помагат срещу враговете на онзи, чиято кауза смятат за справедлива. Брезите са известни с това, че служат за врати към Феерия. Ясените ще престанат да скърбят едва когато Кралят Гарван се завърне у дома.“92 Не, не! Това няма да свърши работа. Не мога да кажа подобно нещо. Норел ще получи припадък. Той смачка листа и го хвърли в огъня.
— О, тогава може би ще ме чуеш за малко — каза Арабела. — Днес бях на гости в дома на лейди Уестби и там се запознах с интересна млада дама, която като че ли е останала с впечатлението, че й преподаваш магия.
90
Франсис Певънси, магьосник от XVI век. Автор на „Осемнадесет чудеса, които се намират в дома на Албион“. Знаем, че Певънси се е обучавал при Мартин Пейл. „Осемнадесет чудеса“ носи всички характерни белези на магията на Пейл, включително слабостта му към сложни диаграми и претенциозни магически приспособления. Дълги години Франсис Певънси заема малко, но почетно място в историята на английската магия в качеството си на последовател на Мартин Пейл и всички остават много изненадани, когато най-неочаквано той става предмет на разгорещени магически спорове в магическата теория от XVIII век.
Всичко започва през 1754 година с откриването на няколко писма в библиотеката на джентълмен от Стамфърд, Линкълншир. Всички те са написани на старинен маниер и носят подписа на Мартин Пейл. Учените магьосници не са на себе си от радост. Но след по-обстоен прочит се оказва, че писмата са любовни и от начало до край в тях не се споменава и дума за магия. Те съдържат най-страстните възможни описания: Пейл сравнява любимата си със сладък дъжд, който го облива, с огън, на който се грее, с тревога, която предпочита пред всяка утеха. Навсякъде се говори за гърди, бели като мляко, благоуханни бедра и дълги меки кестеняви коси, в които гнездят звездите, и други неща, не представляващи никакъв интерес за учените магьосници, очаквали да намерят в тях магически заклинания.
Пейл особено често изписва името на любимата си — а то е Франсис — и в едно от писмата съчинява закачливо стихотворение или скороговорка, в което обиграва фамилното й име: Певънси. Отначало учените магьосници от XVIII век са склонни да мислят, че любовницата на Пейл е сестра или жена на ученика му Франсис Певънси. През XVI век Франсис е често срещано име и за мъж, и за жена. После Чарлс Хедър-Грей публикува откъси от писмата, в които се споменава книгата „Осемнадесет чудеса, които се намират в дома на Албион“, и недвусмислено доказва, че любовницата на Пейл и авторът на книгата са едно и също лице.
Уилям Пантлър твърди, че писмата са подправени. Те са намерени в библиотеката на някои си мистър Уитълсий. Съпругата на мистър Уитълсий е автор на няколко пиеси, две от които се играят в театъра на „Друри Лейн“. Пантлър не се съмнява, че жена, дръзнала да пише пиеси, е способна на много други неща и според него точно мисис Уитълсий е подправила писмата, „…за да извиси пола си над естественото място, което Бог му е отредил“. Мистър Уитълсий извиква Уилям Пантлър на дуел и последният, който е чиста проба учен и не разбира нищичко от оръжия, се извинява и публикува официален отказ от обвиненията си към мисис Уитълсий. Мистър Норел с готовност използва магии на Певънси, защото е твърдо убеден, че Певънси е мъж. Що се отнася до писмата, тъй като не съдържат и дума за магия, те изобщо не го интересуват. Джонатан Стрейндж е на друго мнение. Според него има само един въпрос, отговорът на който би разрешил проблема: дали Мартин Пейл би преподавал магия на жена? Стрейндж смята, че отговорът е положителен. В края на краищата, самият Мартин Пейл твърди, че се е учил от жена — Катрин от Уинчестър.
91
Тадеус Хикман (1700–1738), автор на биография на Мартин Пейл.
92
Бръшлянът обеща да върже враговете на Англия.
Шипките и бодлите обещаха да ги бичуват.
Глогината каза, че ще даде отговор на всеки въпрос.
Брезата каза, че ще отвори врати към други земи.
Тисът ни донесе оръжия.
Гарванът наказа враговете ни.
Дъбът пазеше далечните хълмове.
Дъждът отми всяка скръб.