Молитвената песен

Дефилето се виеше и навлизаше все по-дълбоко между скалите. Мислите на Младежа от Вейл се рееха надалеч. Къде ли беше сега Брин? Кристалът на виденията им беше показал лицето й, но нищо, което да им подскаже, къде се намираше тя. Обгърната от сива мъгла и мрак, в мрачно и пусто място. Проход някакъв, може би, подобен на техния? Дали и тя не беше някъде в тези планини?

— Трябва да стигнеш до Извора на рая преди тя да е стигнала дотам — беше го предупредил Кралят на Сребърната река. — Трябва да бъдеш там преди нея.

Джеър залитна и насмалко не падна. Мислите му бяха отвлекли вниманието. Бързо се съвзе и пъхна Кристала на виденията в куртката.

— Внимавай — прошепна Еден Елеседил.

Джеър кимна и продължи напред.

Някакво предчувствие започна да се загнездва у Младежа от Вейл. Цяла армия от гноми охраняваше укрепленията и кулите на Греймарк. В залите на крепостта имаше Призраци Морди. А кой знае, нищо чудно да ги очакваха и някои по-зли от тях същества, часови, които не допускат натрапници като тях. Те бяха само шестима. На какво можеха да се надяват при такава многочисленост и при тази сила на врага? Май на нищо, както изглежда. Странно наистина. Положението трябваше да му се струва безнадеждно, но въпреки това той не беше отчаян. Може би заради това, че Кралят на Сребърната река беше избрал именно него за това дирене. Старецът беше показал на Джеър увереността си, че младежът ще намери начин да се справи. Или пък заради собствената си решителност, силната си воля, която нямаше да му позволи да се провали?

Поклати леко глава. Може би. Но не беше само това. Ами тези храбри петима мъже, които решиха да го придружат и му бяха помагали? Гарет Джакс, Слантър, Форейкър, Еден Елеседил и Хелт — всички те бяха дошли от Четирите земи, в този последен, ужасен сблъсък. Те петимата представляваха една невероятна амалгама от професионализъм и мъжество. Двама следотърсачи, един ловец, един Майстор на бойните изкуства и един принц на елфите. Всички те бяха изминали различни пътища в живота, за да стигнат до този ден. Може би никой от тях нямаше да остане жив, за да види края. Въпреки това те бяха тук. Обвързването им с Джеър и с доверието, което му беше гласувано, се бяха оказали по-силни от предпазливостта и благоразумието, които в противен случай биха ги накарали да се замислят, преди да тръгнат с него. Те излагаха живота си на смъртна опасност. Това беше очевидно. Дори и Слантър. Гномът беше направил избора си в Капаал, когато загърби възможността да избяга на север към граничните райони и да се върне към живота, който е изоставил. Всички те се бяха обвързали и в основата на този ангажимент беше несломимото другарство. Джеър не знаеше почти нищо за спътниците си. Той обаче знаеше със сигурност едно — каквото и да му се случеше този ден, тези петима мъже нямаше никога да го изоставят.