Когато боговете се смеят

Той вече бе прегледал всички касети, а така и не видя онази сцена. Затова пък видя лицето на бригадира на момчетата от Уляновск и неговия охранител. Босът разговаряше за нещо с Рубцов, после дълго и внимателно брои парите, които Рубцов извади от дипломатическото си куфарче. Ето, стиснаха си ръцете, бригадирът си тръгна. Това е било в събота, към три часа следобед. Сурин също ходи в събота, в четири и половина, но следващият запис на касетата беше направен вече в неделя, ето я датата в ъгъла на екрана. Излизаше, че на тези касети има компромат само срещу Рубцов, а Сурин няма нищо общо. Та значи за какво си бе взел грях на душата? За какво бе прекарал няколко безсънни нощи и онези страшни минути в дома на Яровой? Само за да прикрие за пореден път задника на своя господар?

Сурин изведнъж отчетливо си представи какво би станало, ако беше изпълнил нареждането на Рубцов и не бе прегледал какво е записано на касетите. Рубцов щеше да му каже, че на лентата е запечатано как Сурин получава месечната си заплата и ако той, Василий, се държи зле и не може както трябва да осигурява безопасността на Рубцов, ще изгорят и двамата, ако нещо се случи, защото ще намерят касетата. Непременно ще я намерят, защото Роман Дмитриевич няма намерение да я унищожи именно за да поддържа тонуса на приятеля си Вася, така че той да не се поддаде на неправилен стремеж да си гледа работата през пръсти и да изпълни лошо поредната молба-заповед на Рубцов. И Василий, треперейки от страх, покорно ще застава на задни лапички и ще прави каквото му заповядват. Разбира се, Сурин и без това ще прави всичко, което му нарежда Рубцов, иначе няма да спечели пари, но едно е да работиш за пари и съвсем друго — от страх. Той ще даде на Рубцов касетите, да прави с тях каквото иска и да казва каквото иска, само че Василий Никанорович ще знае със сигурност, че никой никога няма да докаже връзките му с Роман Дмитриевич Рубцов.