Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Чух — кимна Игор. — Нашият отдел започна работата по случая, после го взеха в главното управление, разкрили се някакви международни криминални връзки.
— Именно, имаше нещо такова. И по цялата логика на събитията излизаше, че твоят Рубцов има най-непосредствено отношение към него. Работата свършила бандата от Уляновск, специално ги извикали тук, а за тази работа им платил Рубцов. Но това, нали разбираш, е само на нивото на знанията. Няма как да се докаже. И още нещо: той има някакъв човек в нашето министерство.
— Чадър?
— А, не, той явно има по-солиден чадър. Някой от нашите му помага, прислужва му за едно-друго. Слушай, ти наистина ли с тази… дъщеря му нещо?…
— Какво? — насмешливо попита Игор, който прекрасно разбираше за какво говори Самат.
— Ами… имам предвид… всичко ли е чисто? Тя наистина ли е просто свидетелка?
— Наистина.
— Е, тогава ще помогнеш ли на другарите по оръжие?
— Няма проблеми.
След като се раздели с Хасанов, половин час по-късно Игор Лесников влезе при полковник Гордеев.
И все пак Володя не пропусна да се напие! Светлана дълго не искаше да повярва в това — та нали всичко беше толкова добре цели две седмици. Вярно, Околович пиеше, но тя успяваше да го удържа в рамките, в които той все още запазваше способността си да мисли и да се движи самостоятелно. И дори имаше дни, в които изпиваше не повече от две-три чашки водка или коняк, което, отнесено към него, представляваше абсолютна трезвост. Светлана очакваше обещаните пари, дълбоко вярваше, че тези пари ще позволят най-сетне на нейния любим да започне и доведе до победен край свой собствен театрален проект, след което ще разбере, че животът му в изкуството не просто не е свършил, а едва започва. Ще се възроди, ще се окуражи и ще престане да пие. Светлана беше убедена, че ще може да откъсне Околович от бутилката и да си го върне — здрав, талантлив, красив. Любим.
А той не се удържа! Тя току-що разговаря с него по телефона и гласът му не можеше да я измами. Освен това се чуваха и други гласове, които не й оставяха съмнения, че Околович пие в компанията на хора като него. Интересно, с какви пари? Нима с онези, които Светлана му остави преди два дни, за да плати най-сетне наема и електричеството? Сумата беше значителна, Володя не беше плащал комуналните услуги почти цяла година и Света се радваше, че навремето бе настояла той да й разреши да му плаща телефона. Правеше го, защото разбираше: Володя ще забравя да го плаща навреме, от централата ще го изключват и тогава тя няма да може редовно да му звъни и да проверява в какво състояние е. Тя искаше да плаща и всички останали сметки, но за тях Околович се заинати — че нали, не може тя да слага ръка на неговата независимост, той е способен сам да следи сметките си и Светлана хич да не се прави на законна съпруга.
Светлана пъхна в чантата портмонето си, грабна ключовете, изскочи на улицата и хвана такси. По-бързо, по-бързо, докато не се е напил до пълно безумие, да го спре, да прекрати това, да изгони другарите по чашка и отново да започне досадното, изтощително, гадно и продължително изкарване на Володя от запоя.
Но закъсня. Щеше да закъснее дори да беше пристигнала не с такси, а да беше летяла с реактивен самолет. Това, което видя, когато нахлу в жилището му, ясно показваше, че тук се пие не от тази сутрин и дори не от снощи. Най-вероятно Володя бе довел тези хора веднага след като се бе разделил със Света преди два дни. Наби й се в очи липсата на телевизора, който винаги бе стоял на определено място в секцията. Нямаше я и стереоуредбата, която Светлана бе подарила на Околович за рождения му ден. Значи той първо беше пропил парите, които му остави, а после бе започнал да продава покъщнината. По-рано това не се е случвало и Светлана я обзе страх. Тя разбра, че любовта на Владимир към алкохола е навлязла в нов и вече необратим стадий.