Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
На Настя кой знае защо й дожаля за него, толкова млад и розовобузест, който трябва да прибира нощем из улиците пияници, вместо да ходи с момичета по дискотеки и после да спи спокойно в удобното си легло.
— Вие вървете — меко каза тя, — аз сама ще се оправя.
Сержантът благодарно се усмихна и отново се прозя. Сигурно работи в милицията съвсем отскоро, помисли си Настя, не е свикнал още с денонощните дежурства.
Когато се качваше към стаята, където лежеше Светлана, Настя се готвеше да види обезобразено от рани и синини лице, но въпреки очакванията й лицето на момичето почти не беше пострадало. То беше все така красиво, само че сякаш принадлежеше на много по-възрастна жена. Кожата беше все така гладка, без бръчки, но ъгълчетата на устните — отпуснати надолу, гънките около носа и устата — по-дълбоки, а очите — тъжни.
— Казвам се Анастасия, аз съм от криминалната милиция — представи се Настя. — Какво ви се е случило? Можете ли да разкажете?
— Не си спомням — тихо отговори Светлана и извърна очи.
— Не може да не си спомняте, не сте били пияна. Кой ви преби така, Света?
— Не ги познавам.
— А откъде се взеха? Просто ви спряха на улицата и започнаха да ви бият, или отначало разговаряхте с тях? Може би сте се запознали?
— Спряха ме и започнаха да ме бият…
Колкото повече въпроси задаваше Настя и колкото повече чуваше неопределени отговори, толкова по-силно се убеждаваше, че Медведева лъже. От думите на пострадалата жена излизаше, че тя е минавала през градинката, когато насреща й са изникнали трима или четирима (не си спомня точно) пияни мъже, които започнали да я бият, а после я изнасилили. Защо не е викала ли? Ами затиснали й устата с ръка. Какво е правела в градинката след полунощ толкова далече от дома си? Отивала към метрото. Откъде? От никъде, просто се разхождала. Може би се е прибирала от гости? Не, тя нямала познати, които да живеят на улица „Дубнинская“. Как са изглеждали тези мъже? Не ги видяла добре, било тъмно, там няма улични лампи.
— Лъже, за всичко лъже — въздъхна Настя, когато се срещна с Миша Доценко, който я бе изчакал пред входа. — Прикрива някого. Или самата себе си.
— Защо смяташ, че лъже? Малко ли случаи сме имали, при които нощем разни пияници се развилняват и нападат минувачи без какъвто и да било повод?
— Мишенка, аз нямам съмнения относно пияниците. Имам съмнения във връзка с Медведева. Ти колко млади момичета си виждал да се разхождат просто така, съвсем сами и без никаква видима цел, в район, където не живеят нито те, нито някой от познатите им, при това доста далече от собствения им дом?
— Виждал съм такива — усмихна се Миша. — Виждам ги всеки ден. Колкото по-късно става вечер, толкова повече. Вярно, те не се шляят по градинки, а най-вече край шосетата. Начело със своите Мадам.
— Това е ясно. Но Медведева не е проститутка. Тя знае кой я е пребил и мълчи. Или не знае, но иска да скрие причината, поради която се е разхождала из този район. Слушай, защо не я зарежем? Намерихме Фена, наясно сме с убийствата, а личният живот на мадмоазел певицата не е наша работа, да се оправят в районното. Още повече че Медведева определено не иска ние да се занимаваме.
— Златни ти уста — подзе Доценко. — Само не забравяй, че убиха и Яровой, така че и това тежи на нашите плещи. А Медведева, макар и косвено, е свързана с него. Така че, Настася Павловна, не ти се пише да си седиш сред тишина и спокойствие над твоите листове и цифрички. Гледам, че нещо настроението ти не е работно. По-рано всичко беше наопаки — аз гледах да изклинча, а ти като старши наставник ми обясняваше, че не съм прав. А и изглеждаш някак празнично. Какво, някакъв специален повод ли имаш? Или се каниш да напускаш?
— Започвам нов живот — каза през смях Настя. — Държа се, както е редно за стандартна жена, а не за работохолик с компютър вместо глава.
Михаил неодобрително поклати глава:
— Нещо не ти се получава много, шефе. Не се стараеш достатъчно.
— Ще се поправя. Но по принцип ти си прав, Мишенка — трябва да си довършим работата. Хайде в службата, ще звъним на когото можем. Ще се опитаме да научим дали на „Дубнинская“ живее някой познат на Медведева.
Преди новата си среща с Женя Рубцова Лесников бе принуден да изслуша поредната порция наставления.