Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Е, и? — напрегнато попита Настя. — Можахте ли да си спомните?
— Да. — Плетньова радостно се усмихна. — Не съм сигурна, че е той, но много прилича. Спомняте ли си, някога имаше един филм „Човек от миналото“? Отдавна беше, преди десет-дванайсет години, аз още бях студентка.
Настя мълчаливо кимна — спомняше си, че имаше такъв филм и тя май дори го бе гледала, беше нещо за разузнавачи и за любов.
— Е, та мъжът, който тогава си тръгна от Светлана, страшно много приличаше на актьора, който играеше главната роля. Само че остарял, занемарен.
— Да си спомняте името му случайно?
Плетньова отрицателно поклати глава.
— Там е работата, я… Този актьор тогава направи фурор, всички момичета бяха влюбени в него, но той повече не се появи в киното и хората го забравиха. Ако името му се чуваше, щях да си го спомня. Имам чувството, че това име ми е буквално на езика… — Тя виновно погледна Доценко, после Настя. — Не съм знаела, че със Светка ще се случи такова нещо. Инак щях и денем, и нощем да се мъча да си спомня как се казваше човекът. А, и още нещо. Когато мъжът си отиде и аз след малко звъннах на Света, тя вдигна и веднага каза някакво име. Дали беше „Серьожа, ти ли си?“, или „Альоша, ти ли си?“. Не обърнах внимание какво име каза, само си помислих, че Света се е скарала с този мъж и очевидно е очаквала той да се обади и да се извини.
Все е нещо. Андрей Чеботаев беше споменал след едно от посещенията си у Медведева, че е заварил там любовника и, мъж значително по-възрастен от Светлана и доста пиян. При това Светлана се опитала да го представи като свой роднина. Но кога е било това?
— Това преди около две седмици ли се случи? — попита тя Плетньова.
— Да, нещо такова. Паша, ти не си ли спомняш по-точно?
— Не, по-точно не мога да си спомня, но беше преди около две седмици.
Интересно, а самият Чеботаев дали е разпознал актьора, разбира се, ако това е бил именно този актьор, а не някой който много прилича на него? Ох, доста се напатиха напоследък с тези приличащи си мъже и жени! Дали зрителната памет на хората се е влошила, дали зрението на всички е започнало да отслабва, дали пък наистина всички не заприличваме един на друг — като продукти на техническия прогрес и генното инженерство…
— Ще ми разрешите ли да използвам вашия телефон?
— Ама разбира се, моля.
Настя реши да се обади на Стасов. Вярно, той не е кинодеец, но има широки връзки със света на киното, знае кого може да попита и бързо да получи отговор.
— Няма проблеми — с готовност се отзова Владислав Стасов, — сега ще звънна на моята бивша, нали е кинокритик, има купчини всякакви справочници. И изобщо знае всичко за киното. Обади ми се след десетина минути.
Точно след десет минути Стасов съобщи на Настя името на актьора, изиграл главната роля във филма „Човек от миналото“.
— Владимир Околович — каза Настя и погледна Плетньова.
— Именно! — облекчено въздъхна Олга. — Точно Владимир Околович. Как не си го спомних! И Света тогава каза по телефона: „Володя, ти ли си?“. Да, да, така беше.
— А може ли пак да се обадя?
— Разбира се, обаждайте се, колкото трябва, защо питате!
След още няколко минути Настя си записваше адреса на Владимир Петрович Околович, който живееше на улица „Дубнинская“.
Тя не смяташе да си ляга, преди да получи известия от Доценко и Зарубин, които отидоха на „Дубнинская“. Тръгнаха към девет часа — веднага след като благодарение на Олга Плетньова бе установен познатият на Светлана, живеещ близо до мястото, където тя е била пребита. Но ето че наближаваше единайсет, а от тях — никаква вест.
Телефонът иззвъня в единайсет и половина.
— Настя Павловна, почивай си до утре — бодро съобщи Сергей Зарубин. — Намерихме Околович, но с него е безполезно да се говори.
— Защо?
— Защото е мъртвопиян. В апартамента му има още няколко любители на пийването и хапването като него, докарахме всички и ги заключихме до сутринта. Да преспят, защото две думи накръст не могат да кажат. Между другото, Светлана е била в този апартамент, и то съвсем наскоро.
— Те ли ти го казаха? — скептично попита Настя. — Нали спомена, че не можели две думи накръст да кажат.
— Но аз имам очи, нали! И мога да отлича дамско портмоне от мъжки портфейл, особено ако в него намирам кредитна карта на името на Светлана Медведева.
— Солидна карта ли е?
— „Виза“, издадена от нашата Спестовна каса. Освен това в портмонето има касова бележка от магазин, с вчерашна дата. Следователно жената е била у Околович именно вчера. С една дума, Павловна, картината е ясна. Когато имаш любовник алкохолик, нещата могат да свършат само така. Сто пъти съм виждал такива случаи.