Когато боговете се смеят

Внезапно живна третият другар по чашка, който до този момент не бе продумал, само съсредоточено бе дъвкал сельодка, парченца от която вадеше с дебелите си пръсти направо от буркана.

— Я, ама тя артистка ли била? Що не вземе тогава да ни попее и потанцува, пък ние ще я послушаме! Вариете бабам! Вован, хайде, нареди й да се поразкърши направо тук, на масата.

— Готово бе!

Околович с един замах свлече от масата остатъците от храна и остави само бутилките и чашите.

— Айде, качвай се на масата, покажи на всички каква актриса си! Какво стоиш като вързана коза, ма? Айде, пей, танцувай, покажи на приятелите ми каква артистка си.

— Това е шега — измънка Светлана с побелели устни, отстъпвайки към вратата. — Не го слушайте, не съм никаква артистка.

— Ахааа, значи вече не си и артистка? — ревна Околович.

Той я сграбчи за ръката и я повлече към масата.

— Ами каква си тогава, ако може да попитам? Каква си?! С какво право се намесваш в живота ми?

— Аз те обичам, Володя — отчаяно извика тя. — Искам да те спася, да те измъкна, за да не започнеш отново…

— Вечно лъжеш бе, нагло лъжеш! Разправяш, че уж ме обичаш, а пък не уважаваш нито мен, нито приятелите ми. Че уж искаш да ме спасиш, но не правиш нищо, за да ми помогнеш! Обещаваш да намериш пари, а къде са те? Дори милиционерите лъжеш, нали те видях с очите си как се изчерви и се разтрепери, когато ти показваха снимките, а после ги излъга, че никого не си разпознала. Е, каква си тогава, а?

— Не може да се лъже милицията — назидателно каза синкавият, — не е хубаво. Тя ни пази, охранява нашето спокойствие. Милицията трябва да се уважава…

Светлана изведнъж видя всичко случващо се сякаш отстрани. Четирима пияни мъже й се подиграват. Единият от тях е Владимир Околович, нейната първа истинска любов, на чийто олтар тя бе положила всичко, което бе имала, всички свои сили — и душевни, и физически. И всички пари, които бе успяла да спечели. И този Околович е довел вкъщи петима алкохолици, пропил е нейните пари и подаръци, а сега на всичко отгоре я кара да угажда на пияните муцуни, да им танцува на масата, а те да й оглеждат краката и да й надничат под полата. Той я оскърбява, обвинява я в лъжа само за да я унижи в очите на другарите си по чашка и да покаже, че именно той е господарят тук. Тя се захвана с нещо рисковано, за да намери пари за него, но той ще пропие и тях, сега това е съвършено очевидно. Щом е започнал да продава покъщнината, вече нищо не може да го спре. Тя с всички сили се мъчи да го подкрепи, да не му позволи да се търколи в пропастта, трепе се, колкото може, за да му създаде човешки условия на живот, в които той да продължава да се чувства като човек, а не като животно, а той води ЕЙ ТИЯ, настанява ги да спят на чистите чаршафи, които Светлана купува, пере и глади, дава им дрехите си, продава подаръците, които тя с любов избира за него, пои ги и ги храни с нейните пари, парите, които тя печели. И при това се държи с нея като с евтина пачавра, която може да използва и да изхвърли от къщи, когато вече не му трябва. Кошмар, страшен сън…