Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Дръж се внимателно, да не вземеш да провалиш всичко — каза му Коротков. — Абсолютно очевидно е, че хлапачката неслучайно е подхванала историята с татенцето. Или е влюбена до уши и търси повод да се вижда с тебе, така че след като приключихме с Фена е измислила тая проверка на фирмата на баща й.
— Или?
— Или татенцето ни я пробутва. Не на нас, разбира се, а на колегите, но чрез нас, тъй като дъщеря му е в контакт с нас. И това не бива да забравяш. Всичко може да е спектакъл, който Рубцов е режисирал сам. Да пробута на икономическия отдел идеално чисти документи, а те да си мислят, че са ги получили по оперативен път. Да се убедят, че с фирмата всичко е чисто, и завинаги да го оставят на мира. Ето защо не проваляй играта на хората, прави се на пълен наивник и пази боже, не задавай някакви сложни въпроси. Какво ти обеща тя за днес? Какъв повод измисли?
— Каза, че ще направи копия от всички документи, от които успее. И от бележниците, които използва, за да свързва баща си с нужните му хора.
— Не е зле — одобрително кимна Коротнков. — Колегите ще ги прегледат и ще кажат има ли там нещо ценно, или не. Ако няма абсолютно нищо, значи си имаме работа с игра на Рубцов. А пък ако се намери, още по-добре. Вярно, че…
Той се запъна и извади цигарите, запали и силно издуха дим през стиснатите си зъби.
— Не ми харесва това девойче, повече ми прилича на момченце на име Павлик Морозов2.
До вечерта Настя добросъвестно разговаря по телефона с всички хора, които вече бяха разпитвани във връзка с издирването на Фена. С изпълнителите Худяков и Бейсенов, администратора на групата Папоров, стилиста, хореографа, с познати и приятелки на Светлана, които често се събирали на купони в дома й. Никой от тях никога не бе чувал за улица „Дубнинская“ и дори Бек Бейсенов, който редовно бе изпращал Светлана с колата си до дома й, нито веднъж не бил пътувал с нея из тази част на Москва.
— Може наистина да се е озовала там случайно? — неуверено предположи Доценко, когато Настя приключи с телефоните и отметна последното име в списъка. — Ето виж, никой дори не е чувал за тая „Дубнинская“. Как е възможно?
— Възможно е, Мишенка. Когато една жена иска да запази тайната си, всичко е възможно. Е, какво, годенико, остана ни последният източник на знания.
— Книгата ли? — пошегува се Миша. — Обичайте книгата — тя е източник на знания, както ни учеха в училище.
— В училище ни учат неправилно, приятелю. Нашият последен източник са съседите. Ако и съседите не ни помогнат, ще притискаме нашето момиче, докато не ни разкаже всичко. Ще пратя теб, като дресьор в клетка с тигър, и ще те накарам да използваш цялото си мъжко обаяние и детективски умения.
— Я по-добре да вървим при съседите — бързо се съгласи Доценко.
В апартамента под този на Светлана Медведева им отвори мъж. Когато научи какво се е случило с неговата съседка, той ахна, нажалено поклати глава, покани ги да влязат и повика жена си.
— Льоля, тези хора са от милицията. Представяш ли си, някой е пребил Света.
Настя и Миша Доценко се бяха разбрали да не говорят нищо за изнасилването. Все пак беше нещо деликатно, не всяка жена би искала съседите й да знаят за това.
Олга и Павел Плетньови доста добре познаваха Светлана Медведева, оказа се, че тя често им е идвала на гости.
— Света никога ли не е споменавала, че някой от нейните познати живее на улица „Дубнинская“? — попита Доценко.
— Не… — Олга Плетньова замислено погледна мъжа си. — Изпати си значи Светка, глупавичко момиче. Спомняш ли си, у тях горе веднъж имаше някакъв скандал, дори ми се стори, че я убиват.
— Спомням си — отговори мъжът й, — ти тогава дори искаше да се кача да видя какво става.
— И качихте ли се? — попита Доценко.
— Не беше нужно. Първо реших да й се обадя по телефона, да я попитам всичко ли е наред. Мислех си — ако не вдигне, тогава мъжът ми ще се качи. Вече бях до телефона, когато чух, че входната й врата се затръшна. Помислих, че наистина нещо се е случило и Светка слиза да търси помощ при нас, втурнах се към вратата, отварям — отгоре слиза някакъв мъж. Все пак й се обадих, тя вдигна, значи беше жива и здрава. Нищо не я попитах, просто затворих.
— По-рано виждали ли сте този мъж?
— Не, никога — отговори Плетньова. — Тоест… Никога не съм го виждала със Света, но лицето му ми се стори познато, дълго се мъчих да си спомня откъде го познавам.
2
Според официалната версия популярен с това, че през 1931 година предал баща си, обвинен, че е помагал на кулаците. По-късно убит заедно с 8-годишното си братче от роднини на баща си. Нарицателно за отцепредател. — Б.пр.