Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Стенуолд премести поглед от него към Ариана. Дете на Колегиум, в крайна сметка.
— Както искате, генерале?
— Знаете какво искам.
— Не мога да ви предам града. Това не влиза в пълномощията ми, а и не бих го направил. — Видя как Тинан кима примирено и побърза да добави: — Но съм готов да заема нейното място на копията, така че целият град да ме види. Това със сигурност би ви свършило повече работа, нали?
Ариана извика, опита се да го отблъсне, задърпа отчаяно веригите си. Той я притисна към себе си, умоляваше я да замълчи. През цялото това време Тинан го гледаше с каменно изражение, мълчеше, за да щади гласа си и нараненото гърло. Когато най-сетне настана тишина, генералът проговори:
— Какво ще ме спре да не разпъна и двама ви?
Стенуолд го погледна в очите.
— Нищо, генерале. Абсолютно нищо. Но какво друго мога да ви предложа? Не мога да ви дам Колегиум. Само себе си.
Тинан се изправи, примижал от болка. Мухороден куриер се беше приближил до входа на палатката, стоеше с вдигнати на челото авиаторски очила и даваше трескави знаци на генерала.
— Ако ми носят новина, че Колегиум е нападнал, и двамата ще съжалявате горко — изграчи Тинан и отиде да чуе доклада.
— О, Стен, защо дойде? — попита тихичко Ариана.
— А ти защо си тук? — отвърна с въпрос Стенуолд и се зарадва на бледата усмивка, разведрила за миг лицето й.
— Трябваше да направя нещо.
— И почти си успяла, между другото.
— Ще ни убият и двамата.
— Най-вероятно. — Той я притисна още по-силно към себе си. Генералът се върна, изражението му беше някак странно, изкривено не само от физическата болка. Без дори да погледне към Стенуолд, той повика с жест офицерите да се съберат около него, раздаде им заповеди и изчака повечето от тях да напуснат палатката. Чак тогава погледна към пленниците си.
Стенуолд срещна погледа му и долови сложната мисловна конструкция, която бе изградил. Тинан беше човекът, смазал Фелиал и притиснал Колегиум в ъгъла. Определено не беше глупак.
— Копията, сър. Трябва да го направим веднага — подкани го един от осородните офицери. — Все още имаме време.
Ала Тинан продължаваше да се взира в Стенуолд и Ариана, толкова дълго, че офицерите му започнаха да губят търпение.
— Свалете й оковите — нареди накрая Тинан. Един от осородните избута грубо Стенуолд и махна оковите на Ариана. Тя се изправи, все още трепереща, и се сви до едрата снага на бръмбарородния.
— Сега ще се върнете в Колегиум — нареди Тинан — и ще инструктирате войската си да стои зад крепостните стени. Ако видим дори и един мухороден да излети, ще сринем града със земята.
Стенуолд смръщи вежди.
— Аз… какво?… — започна той, но гласът му се изгуби сред възраженията на офицерите, които настояваха и двамата пленници да бъдат екзекутирани веднага. Тинан ги стрелна с отровен поглед и дори зашлеви едного през лицето, задето не е млъкнал навреме.
— Навън — заповяда той и сам тръгна към платнището. Стенуолд излезе след него на утринната светлина и видя как Втора имперска армия е развалила строя си и войниците прибират ударно палатки и багаж.
— Какво става, да опустее дано? — вдигна вежди Стенуолд.
— Можех да постъпя както е редно и да нанижа теб и паякородната ти уличница на копията, но какво щях да спечеля от това, освен да си създам още врагове, с които нямам време да се занимавам? — изграчи с продран глас генералът. — Бих могъл дори да превзема града ви, още днес, но какъв е смисълът, щом вече не мога да оставя хора, които да удържат завоеванието. Когато отново се срещнем, войнемайстор Трудан, спомнете си какво съм можел да направя. — Примигна, вперил поглед в белите стени на Колегиум, белязани и почернени тук-там от атаките на неговата армия. — А сега тръгвайте. Вземете си жената и ескорта и се прибирайте по живо, по здраво у дома.
Като гледаше от стените сега, му се струваше невероятно, че само преди броени дни в полето е имало цяла имперска армия на стан. Осородните се бяха изнесли светкавично и почти без да оставят следа.
Вече и в Колегиум бяха научили новината за кървавата разправа в имперската столица, случила се една десетница преди Тинан да разпъне палатките си пред портите на техния град. Новина, заради която генералът и всички висши офицери бяха потеглили по спешност към имперската столица.
Стенуолд облегна лакти на зидания парапет.
— Видял съм много обсади и битки — каза той — и никак не съжалявам, че тази беше прекъсната по средата.
— Същото важи и за мен — заяви паякородният до него.
— Ти нали си боен лорд? — позасмя се Стенуолд. — Боевете са ти работата и прочие?