Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Тя сведе поглед към трупа на брат си и за пръв път й стана мъчно за него. Алвдан седеше като статуя на трона си, килнат леко настрана, с избелена кожа и лице, застинало в израз на бездънен ужас.
Седа се обърна наляво и срещна погледа на генерал Максин. Началникът на Рекеф се тресеше. Погледна към обезкървеното лице на императора, после завъртя безумни очи към нея.
Никога не би могъл да се досети за истинските мащаби на заговора, но съобрази най-важното. Разбра, че е нейно дело.
— Дръжте я! — изрева той, надвиквайки крясъците, воя и трясъка на метал. Гласът му прозвуча уверено, като на човек, чиито агенти винаги са наблизо. — Убийте малката кучка! На място! — Изтегли меча си, но не направи и крачка.
Рекефските агенти се появиха незабавно откъм тълпата. Много са добри, помисли си Седа. Самата тя не ги беше различила сред множеството, преди да излязат напред.
— Тя е виновна за смъртта на императора! — извика Максин. — Убийте я!
Единият му каза нещо. „Съжаляваме, генерале“ — досети се за думите Седа. После му взеха меча, извиха ръцете му назад и го принудиха да коленичи. Лицето на Максин застина в пълно недоумение, после той взе да се мята и да им крещи, навикваше ги за нелепа грешка.
Някаква фигура се появи отдясно и Седа позна силуета на генерал Бруган. Изглеждаше разтърсен от видяното, но си беше свършил работата отлично, бе подменил или привлякъл на своя страна хората, които Максин беше избрал за дискретна охрана по време на игрите. Съсредоточен върху Рейнер, другия си съперник, генералът беше останал сляп за истинската заплаха.
Тя кимна леко — не й беше до излишен драматизъм в момента.
Бруган извади кинжала си и тръгна делово към Максин.
Максин беше шефът на Рекеф, разбира се, и имаше десет пъти повече агенти от Бруган, пръснати по цялата територия на Империята. Негова беше както властта, така и благоволението на покойния император. Тук обаче, на това конкретно място в Империята, агентите се подчиняваха на Бруган и ножът беше в неговата ръка.
„Мога ли да смятам, че съм отмъстила за братята и сестрите си?“ Седа поклати глава, решила, че не е в стила й да се самозалъгва.
— Имперци! — кресна Бруган. — Поданици на Империята! — Но побеснялата тълпа не го чуваше. Генералът даде гневен знак и внезапно прозвуча експлозия. Един от хората му при изходите беше стрелял с гвоздистрел, пронизвач или нещо друго с огнепрахов заряд. Тълпата се люшна и се смълча достатъчно, за да го чуе.
— Вашият император е мъртъв! — извика той с цяло гърло. — Убит беше от чуждоземния си роб, предаден от най-близкия си съветник! Аз съм генерал Бруган от Рекеф и току-що убих изменника.
Не последваха аплодисменти. Шепотът на тълпата бе по-скоро уплашен. Хората искаха да видят какво ще стане по-нататък.
— Обявявам принцеса Седа, последната от благородната кръвна линия на Алвдан, за новата императрица! — избумтя гръмовно Бруган.
— Не! — извика някой, а после други подхванаха: — Жена? — крещяха невярващо и гневно.
Седа се изправи с пълното съзнание, че ако везните се наклонят в грешната посока, тълпата ще я разкъса на парчета. Сред възмутения хор се чуха и други гласове, които викаха името й и обясняваха, че тя е единственият им избор. Сподвижниците й, начело с Гегевей, бяха свършили добра работа, бяха разпространили нейната популярност. Присъстващите тук, зрителите, допуснати до частните императорски игри, бяха каймакът на Империята, богатите, влиятелните, висшите офицери и служители, мъже и жени от най-добрите семейства. Това бяха хората, които Седа трябваше да спечели на своя страна.
— Чуйте ме! — викаше Бруган. — Кого друг да издигнем? Императорската линия трябва да остане чиста!
Ала хората не изглеждаха убедени и Седа си даде сметка, че ще останат мнозина, които няма да я приемат. Имаше план и за този случай, стига да оцелееше през следващите критични минути. Щеше да приеме партньор в леглото си. Щеше да им даде мъж, когото да уважават, докато самата тя втвърдява хватката си около Империята.
Слушаше напрегнато крясъците на тълпата и чакаше везните да се наклонят.
На следващата сутрин пред портите на Колегиум пристигна осороден пратеник и поиска да се срещне със Стенуолд. Заведоха го под стража до дома на войнемайстора и там го накараха да изчака. Когато най-после се появи, бръмбарородният изглеждаше полумъртъв — с хлътнали очи и сивкаво лице, рошав и треперещ.
— Какво е станало? — попита той от прага.
— Нося съобщение от генерал Тинан — обяви осородният, като гледаше Стенуолд с нескрито презрение. — Или покана, ако щете. Поканата е лично до вас, войнемайстор Трудан, и ви приканва тази сутрин да излезете на източната стена, за да видите нещо. Генерал Тинан дори ще отложи щурма за тази цел.