Поглед в мрака

— Направиха ме посланик — обясни тя, а Че я гледаше, изумена от промените, които откриваше в своята приятелка. Искрящата й жизненост беше изчезнала без следа, заменена от странно безразличие. — Това беше цената за новата машина, която ми дадоха. Сега съм посланик на целите Равнини, щото никой освен мен не дава и пукната пара за това място.

— Какво ще правиш? — попита я Че. Самата тя се стараеше да помага по всякакъв начин на Стенуолд, да му бъде дясна ръка. Покрай новите задължения рядко й оставаше свободно време и толкова по-добре, защото само така можеше да преболедува загубата си.

Таки сви рамене.

— Само едно нещо искам. Да полетя с моя „Еска“.

Беше й разказала за успешния бунт в Соларно. Сърцето на Че изкънтя на кухо, когато разбра, че Неро е загинал, че повече никога няма да го види. Още едно име, което да добави в списъка на падналите и изчезналите. А Таки… Таки очевидно беше съкрушена заради леталото си.

Че вече бе говорила надълго и нашироко с един от летищните занаятчии и с колега на Стенуолд от Академията. Сега сви устни и каза:

— Имам една идея, докато си тук.

Таки я изгледа с вдигнати вежди.

— След войната с осородните всички мислят за бъдещето, а летящите машини определено са част от него. Голяма част, при това. Осородните превзеха Тарк по въздуха. Ние се защитавахме по въздуха. Из целите Равнини има занаятчии, които проглеждат за този факт.

Таки кимна, най-сетне с искрица интерес в очите.

— За разлика от нас — продължи Че, — вие, соларнийците, имате отколешен опит във въздушните сражения. Може би заради съседите си, водните кончета. А тук, в Равнините, ние сме изостанали в това отношение, защото мравкородните предпочитат наземните битки. Така или иначе, вие сте ни изпреварили много. Дори фиксът, с който ти дойде, предизвика фурор сред нашите хора, а той дори не е…

Таки кимна.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Че?

— Казвам ти всъщност, че Колегиум е пълен със сръчни занаятчии — подчерта бръмбарородната. — Всеки от тях би дал мило и драго да работи с теб. Ти ще получиш летало по свой вкус, а те ще си спестят години на проби и грешки. Ние, бръмбарите, не сме летци. Имаме голяма нужда от знанията, които ти можеш да ни дадеш. — И тогава изведнъж й хрумна още нещо. — Знаеш ли от какво друго се нуждаем? От пилоти. В Колегиум се стичат хора от целите Равнини да се учат.

Мухородната изведнъж се притесни.

— Да преподавам? Не мисля, че…

— Кой би се справил по-добре от теб? — настоя Че. — Поне си помисли. Чичо Стен може да ти уреди преподавателско място в Академията. Ще те посрещнат с отворени обятия, гарантирам ти, даже ще създадат нова длъжност специално за теб. Хайде, помисли си, става ли?

Мухородната още се колебаеше, но безразличието й се беше пропукало и в пролуките прозираше нещо от старата Таки, онази, която Че помнеше от Соларно.

— Още нещо — добави Че. — Мисля, че е време да направиш дебюта си като посланик. Така де, посланиците си имат задължения.