Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
И в този момент Стенуолд разбра. Вече час пращаше куриери из цял Колегиум с надеждата да открият Ариана, която беше изчезнала без следа. Нямаше нужда имперският пратеник да обяснява повече. Стенуолд го избута и хукна към крепостната стена.
Подмина на бегом собствените си офицери и щурмува стъпалата, като да беше обсадна машина, събаряше всеки, изпречил се на пътя му. Не спря, докато не застана на зида при бойниците. В краката му се разстилаше Втора имперска армия.
Видя, каквото видя, и нададе дрезгав вик от мъка и ужас.
— Войнемайсторе, какво има? — попита озадачено един от защитниците. Явно не познава обичаите на осородните, помисли си горчиво Стенуолд. — Просто две кръстосани копия. Какво толкова?
Стенуолд се пое дълбоко дъх и впи пръсти в каменния парапет. Това беше обичайният начин, по който осородните умъртвяваха най-презрените си затворници, бавната смърт, запазена за предателите, провалилите се офицери, избягалите роби. Облегна лакти на парапета и скри в шепи лицето си.
Когато вдигна поглед, видя осородния пратеник, който стоеше и чакаше с тънка усмивка на лице.
— Да кажа ли на генерал Тинан, че ще разговаряте с него? — попита той.
Стенуолд кимна мълчаливо.
Но дори крилатите куриери имаха нужда от време да си свършат работата, което осигури на Стенуолд четвърт час да обмисли предстоящия разговор.
„Само едно нещо мога да му предложа“ — реши той.
После пратеникът се върна и обяви, че генерал Тинан ще се радва да разговарят.
Разстоянието от стените на Колегиум се стори на Стенуолд най-дългият преход в живота му. Направил беше всичко по силите си да тръгне сам, без ескорт, но трийсетина бръмбарородни настояха да го придружат и останаха глухи за молбите му да се върнат зад защитата на стените. Осородните реагираха спокойно на появата им — готови бяха за поредния щурм, но не бързаха да се хвърлят в атака. Генерал Тинан явно вярваше, че Колегиум ще обяви капитулация, и беше склонен да жертва половин ден за тази цел.
Стенуолд спря при кръстосаните копия. Когато изведяха Ариана, щяха да я набият на копията и да я оставят да виси там, да умира бавно и в нечовешка агония. Този обичай водеше произхода си от предимперските времена, когато осородните още живеели в невежество. Сега бяха по-образовани и дисциплинирани, но не по-малко жестоки.
— Изчакайте ме тук — заръча той на ескорта си. Не за пръв път им даваше тази заповед, но сега, толкова близо до могъщата имперска армия, те най-сетне отстъпиха без спорове и останаха на място. Не че това щеше да ги спаси, ако осородните им вдигнеха мерника. Уплашен и болен от изтощение, Стенуолд подмина кръстосаните копия, подмина и първите редици на строената имперска армия. Редиците й сякаш нямаха край. Стенуолд видя тежката пехота, видя леките въздушни отряди, видя пазителите и занаятчиите. Видя помощната войска — конощипородни, водомерки, мравкородни, скакалецородни. Видя обсадните машини, готови да засипят със снаряди неговия град или да потеглят за двубой със стените му. Светът беше тесен за Втора имперска армия, така поне се стори на Стенуолд, докато крачеше между редиците й. Накрая един адютант на генерала го пресрещна и го поведе към палатката на Тинан.
Имаше десетина военни в палатката, офицери навярно. В очите на Стенуолд бяха просто бронирани осородни. Самият генерал седеше зад сгъваема маса. Вратът и челюстта му бяха превързани. Изглеждаше блед, суров и ядосан. До него, с окови, които я държаха на колене, чакаше Ариана.
Стенуолд не издържа и се спусна към нея. Чу звън на изтеглени мечове, жило изсъска над рамото му. Чу как Тинан нарежда на хората си да прекратят стрелбата и как удря по масата за повече тежест. Чу всичко това, но не му обърна внимание, приласкал треперещата пленница в обятията си.
„О, бедната ми, скъпа Ариана.“ Сети се за Спера, която сарнианците бяха изтезавали почти до смърт. Осородните бяха спестили поне това на неговата любима, а с малко късмет той щеше да я спаси от кръстосаните копия. Ариана се тресеше от плач. Сигурно го проклинаше, задето се е предал във вражески ръце, помисли си Стенуолд. Нищо, нека го проклина.
— Генерал Трудан — поде Тинан с прегракнал глас, който стържеше в нараненото му гърло, — вашата убийца не успя.
Стенуолд го изгледа гневно.
— Не е убийца. Но е моя.
— И аз така разбрах. — Лицето на генерала се изкриви от болка и той оголи с раздразнение зъби. — Тя не спря да говори за вас и за глупавия ви град, докато лекарите обработваха раната, която успя да ми нанесе. Дори се опита да отрови ума ми с вашата доктрина.