Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
„Дай ми го“, нареди той и кръвта започна да тече — не откъм наглед непокътнатото, но гърчещо се тяло на Алвдан, а по дължината на неговия нож. Няколко капки в началото, после червено ручейче, накрая плътен поток, който се стичаше по ножа, изливаше се върху кутията и пръскаше по дрехата на Уктебри. За неговата раса кръвта беше в основата на всичко.
Той вдигна кървящия нож към устата си и извади език да опита вкуса на императорска кръв. После го протегна към Седа. Червените му очи я приковаха.
— Вкуси — нареди й той.
Тя го погледна с усмивка, но поклати глава.
— Не.
— Безсмъртие — изсъска той. — Не ми казвай, че не вярваш в магията.
— О, вярвам — отвърна Седа. — Вярвам, че можеш да ми сториш разни неща.
— Вкуси я, малка глупачке! — изплю вбесен Уктебри. Кръвта се стичаше по ръката му и капеше на пода. Лицето на Седа се изкриви от чувство, което дори нейният дългогодишен опит в преструвките не успя да прикрие, тя извика и изби оръжието от ръката му.
— Глупачка! Ти си обвързана с това! Само него имаш, нищо друго! — изсъска Уктебри, но Седа вече не го гледаше. Отстъпваше назад с поглед, вперен някъде над рамото му.
Уктебри реагира инстинктивно. Не можа да се сдържи и погледна зад себе си.
Някакъв човек се беше откъснал от мелето. Покрит беше с кръв от глава до пети, едната му ръка липсваше, отрязана при китката, счупена дръжка на копие стърчеше от крака му. Едва откъснал се от битката, човекът получи още един удар — войник заби меча си в гърба му, заби го и изпусна хлъзгавата дръжка. Вече нищо не спираше привидението — окървавената, осакатена твар се хвърли с протяжен боен рев към амфитеатралните скамейки.
„Плячката ти вече е мъртва“ — помисли си Уктебри, хвърлил поглед към обезкървения труп на покойния Алвдан Втори, император на всички оси. Тази мисъл още го занимаваше, когато Тисамон стигна до него с вдигнат за удар сърп.
За част от секундата Уктебри впрегна силите си да овладее с магия уязвимото съзнание на богомолкородния, който от толкова време му служеше като послушен инструмент. Съзнанието на Тисамон беше изпълнено с болка, ярост и съкрушена любов, така хлъзгаво от кръв, че захватът на комарородния се плъзна безпомощно при първия си досег с него. При втория успя да го подчини на волята си, ала миг по-късно нещо прониза собствения му крак току под коляното, разкъса робата му, сряза кожа и мускули по цялото протежение на прасеца му, а накрая се заби между пръстите и прикова крака му към дъсчения под на ложата. Заедно с ужасната болка дойде още по-ужасяващата мисъл, че острието, проляло собствената му безценна кръв, е същото, което Седа беше избила от ръката му… и което сега беше в ръцете на Тиниса.
Стиснала трескаво дръжката на кинжала, Тиниса видя как осороден войник с разсечено от сърпа на Тисамон лице забива до дръжката оръжието си в гърба на баща й, на педя от другия меч, вече забит там. Видя как Тисамон потръпва, чу го да изрича нещо — дума или име, може би. „Фелисе“, сякаш.
Сърпът се спусна, Уктебри изпищя и вдигна единственото нещо, с което можеше да се защити.
Тисамон заби острието на сърпа си в Кутията на сенките. Безсловесният му вик още не беше затихнал, когато покритите с многопластова резба стени на кутията се разхвърчаха на трески. Нещо като малък взрив отекна в ръцете на Уктебри, нещо възвря и се изпари, съсухри се и умря пред очите на Тиниса.
Уктебри чу победоносния вик в главата си, гласа на неговата робиня Летриме и на другите, на всички, обречени заради стореното в Даракион, чу ги да крещят триумфално, когато задържащата ги котва изчезна внезапно, а възелът в тъканта на света се разплете.
Сърпът на Тисамон се заби дълбоко в тясната гръд на комарородния, кръвта му плисна по пода и се изгуби там в откраднатото величие на императорската кръв.
31.
Беше видяла как „Пустота“ пропада разкъсан.
Трупът на „Звездно гнездо“ вече се слягаше над Соларно, а имперските летала продължаваха да нападат. Полудели бяха, надпреварваха се кой да откъсне още едно парче от леталото, дръзнало да нанесе смъртоносна рана на гигантския дирижабъл. Грозната бронирана машина на Вечерницата беше завила назад към града, но имперците го обстрелваха, а Таки с нищо не можеше да помогне. Висеше във въздуха гола, без обичната черупка на своя „Еска Воленти“, слабичко мухородно момиче, въоръжено с нищо и никакъв нож, висеше там и гледаше как загива най-известният пират на епохата.
Прелетял бе над града, следван от орда ортоптери в черно и златно, после пое над Езгнано сякаш с надежда да стигне до някое от островните си убежища. Шрапнелометите разцепваха въздуха около „Пустота“ и поне две имперски машини станаха жертва на приятелския огън, изгубиха управление с разкъсани крила и бързо пропаднаха към водата. Ала имаше още половин дузина ортоптери, които го преследваха неумолимо, кръстосваха небето над него и го засипваха кой с каквото има.