Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
И изведнъж мълчанието се разби. Всички, освен обекта на обидите на Мара, избухнаха в смях и се запляскаха по коленете.
— Тая зла вещица те съсипа! — извика някой на обидения мъж на завален цурански. Това потвърди, че говорят езика достатъчно добре, за да разберат казаното преди Иаяпа да преведе. Неколцина буквално се превиваха от смях. Воинът, когото Мара беше нахокала, я изгледа, изчерви се и кимна.
Един от воините извика и размаха лъка си към Мара за поздрав. Разбрала от широката му усмивка, че няма да я екзекутират, Мара попита:
— Какво казват?
Иаяпа сви рамене.
— Че знаеш как да обиждаш като мъж. Сред турилците това е нещо като изкуство, господарке. Както научих още на коляното на майка ми, те са големи мръсници.
След малко врявата заглъхна и младите бойци тръгнаха явно за да продължат обхода си. Някои продължаваха да се кискат.
Изчервилият се; водач пак поведе пленниците напред и скоро стигнаха до разположено зад зелена морава защитено с дървена стена селище. Пушек се вдигаше от каменните комини, а по стената се виждаха копията на стражи. Селището всъщност приличаше на крепост, пазеща пътя към хълмовете.
— Странно — промърмори Сарик. Неуморното му любопитство, въпреки тежестите на прехода и неясната съдба, която ги очакваше, надделя. — Тази трева е чудесна за паша, а няма добитък, само са окосили пътеки за стадата.
Водачът им се извърна през рамо и изкриви презрително устни. И в пълно противоречие с по-раншното му твърдение, че не разбира цурански, каза:
— Трябва да се радваш, че ви превеждаме през тази морава, цуранско псе. Без да ви водим, ще загинете. Тук все още има капани от последното гостуване на вашите бойци в страната ни.
— Искаш да кажеш, че все още поддържате укрепления от последната война? — попита Люджан.
— Но тя свърши преди повече от десет години! — възкликна Сарик.
— Войните нямат край — каза сухо Люджан.
Водачът им не каза нищо.
Мара потрепери от лошо предчувствие. Това, че турилците не бяха премахнали смъртоносните капани след толкова време, издаваше неприязън, която щеше да затрудни всякакви опити за преговори.
Минаха през опасната морава и после по дървен мост над пълен с вода ров. Водата клокочеше и кръжеше на тъмни въртопи, твърде бърза, за да я преплува човек.
— Много цурански воини се удавиха тук, капитане — каза водачът им. — Още повече счупиха вратовете си, докато, се опитваха напразно да направят въжен мост. — Вдигна рамене и се ухили. — Вашите командири не са глупави просто са упорити. По едно време опитаха да минат ей там… — посочи една издатина до спуснатия мост — и ето там също. — Посочи друга скала по-надолу. След това, сякаш воините от миналото все още крещяха бойни викове в посивялото небе, погледна нагоре към извисилата стена на палисадата. — Беше на косъм.
— Трябва да си бил още момче в онези времена — обади се Мара. — Как помниш?
Разсеян от живия спомен, водачът им забрави, че отговаря на жена.
— Бях горе на бойниците, носех вода на баща ми и чичовците ми. Помагах да изнасят мъртвите и ранените. — Намръщи се. — Как няма да помня!
Блъсна Люджан напред и ги подкара по моста. Люджан огледа стените, обковани с гладки дъски отвън, но оставени недовършени отвътре, с кора, шубраци и клони по дънерите, сякаш отбранителните съоръжения са вдигнати набързо, и каза:
— Трябва да е било свирепа битка.
Водачът се засмя.
— Не толкова свирепа, цуранино. Бяхме горе в хълмовете, когато дойде третият щурм и вашите войници завзеха палисадите. Нашите водачи също не са глупави. Щом хората ви толкова искаха селото, щяхме да им го дадем. Да завземеш селище е едно, да го задържиш — друго. — Изсмя се презрително и добави: — Нямаше да ви дадем хълмовете, цурани. — Махна към върховете, пронизали небето над стената. — Там е истинският ни дом. В тези долини можем да строим къщи, за да се срещаме и да търгуваме, и да празнуваме, но семействата ни са на високото. Там загиваха войниците ви, цуранино, докато нападахме фуражите и патрулите им. Стотици измряха от набезите ни, докато не се махнахте от земята ни.