Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Мара се обърна към мъжа и каза:
— Търся вашия вожд.
Планинецът я погледна изненадано, все едно му беше заговорила буболечка.
— Търсиш нашия вожд? — Поглади брадичката си уж замислено. — И защо го търсиш? Той вече си има жена да го топли нощем!
Мара се ядоса, но успя да се овладее. Махна с ръка да задържи Люджан, който беше готов да скочи напред и да отвърне на обидата. След това огледа хладнокръвно дръзкия планинец. Всъщност изглеждаше млад, едва ли на повече от двайсет и пет години. Според цуранския обичай едва беше достигнал възрастта за наследяване. И като на момче, на което едва-що са възложили отговорност, може би поведението му беше само перчене, за да се направи на важен в света на големите.
— Не говоря с момчета. Отведи ме при вожда си или ще го помоля да те накаже за грубостта ти, когато го намеря сама.
Планинецът се отдръпна в насмешлива пародия на страх.
— Милейди! Ама разбира се!
Завъртя се бързо, наметалото и полата му се развяха, и пъхна два пръста в устата си. Свиренето му прониза въздуха и стъписа воините на Мара.
— Не вадете мечове — заповяда тя тихо.
Люджан изгледа сурово войниците си, напомняйки им да стоят спокойно, докато сред трополене на камъни и чакъл над двайсет планински воини изскочиха от позициите си. Всички бяха въоръжени с лъкове, копия, мечове и ножове за хвърляне. Някои носеха и двуостри брадви. Надвишаваха три към едно малката охрана на Мара и ако се стигнеше до битка, щеше да е истинска касапница.
Готов да посрещне смъртта, Люджан изсумтя:
— Може и да не си търсят белята, но са готови да я спрат, ако тя ги намери.
Младият планинец се ухили злобно и викна:
— Чухте женската! Мисли да заповяда на вожда ни да ме набие за грубостта ми!
Груб смях посрещна думите му, накъсан от съсъка на извадените мечове.
Мара преглътна с усилие. Осъзна, че трябва или да се бие, или да устои, преди хората й да бъдат избита на място, а нея и Камльо да ги сполети боговете само знаеха каква съдба. С усилие накара пресъхналия си език да заговори:
— Идваме с мир! За да докажа това, моите мъже ще се разоръжат.
Видя невярващия поглед на Люджан и добави:
— Направете го!
Покорни до един, хората й оставиха оръжията си на земята.
Усмивката на младия воин стана хищна. Той вдигна ръка, дръпна кожената връзка, стегнала плитката му, изпъна я в ръцете си и изрева:
— Вържете ги! — Погледна Люджан и добави: — Вие сте цурани! Врагове на моя народ. Ще видим кого ще заповяда вождът ни да набият!
Мара затвори очи, щом турилците се нахвърлиха върху беззащитната й свита, но не реагира достатъчно бързо, за да й убегнат похотливите погледи на най-близките до Камльо мъже. Думите им прокънтяха в ушите й, на непозната реч, но с подигравателен тон. Боговете дано ни спасят, каква съдба донесох на хората си? — помисли. Според всякакъв кодекс на честта и според вярата в религията, с която се беше родила, трябваше да се погрижи воините да загинат до крак и самата тя да се самоубие, вместо да се предаде.
— Постъпи правилно, велика лейди — каза Иаяпа до нея.
Но докато нечии груби ръце я смъкваха от магарето и мазни кожени каишки стягаха китките й, тя не беше сигурна. От друга страна, беше заложено много повече от срама на Акома, напомни си, докато воините й мълчаливо понасяха да ги вържат за китките и краката. Чест, гордост и дори мир нямаше да означават нищо, ако нямаше кой да се противопостави на всемогъществото на Събранието.
Но докато бутаха с насмешливи подвиквания нея и хората й като роби, не беше сигурна дали не е по-добре да умре.
19.
Плен
Мара залитна и падна.
Планинецът, който я буташе напред в колоната, се изсмя, когато коленете й се ожулиха в острите камъни. Хвана я под мишницата, дръпна я да се изправи и я бутна отново напред. Тя се блъсна в Сарик, който се задържа да я подкрепи и извика възмутено, разбрал от мрачното й изражение, че тя няма да проговори от гордост:
— Трябва да разрешите на господарката ми поне да язди магарето!
— Млък, цуранско псе! Магарето ще се използва за нещо по-добро!
И планинецът, който, изглежда, командваше, махна с ръка на един от подчинените си.