Господарка на Империята

Мара му кимна да продължи.

Въпреки хладния планински въздух Иаяпа се изпоти.

— Този, който ни води, казва, че чака да стигнем до селото, защото си кокалеста и кльощава и ще му трябват много възглавници и кожи. — И изчервен избълва останалото: — Третият, дето се държи за слабините, казва, че може да си вещица. И че ако този, който ни води, се опита да легне с теб, може да му откъснеш… мъжеството и да му го натикаш в устата. Другите мислят, че това е много смешно.

Мара дръпна ядосано каишките, стегнали китките й. Как можеше да отговори на такова безсрамие с достойнство, вързана така като животно? Помисли за миг и погледна Люджан и Сарик. Двамата изглеждаха готови да убиват, но бяха също толкова безпомощни като нея. И все пак нищо нямаше да я принуди да търпи такова насилие от чужденци без никаква съпротива! След като й беше останал само езикът, Мара изкрещя възможно най-силно и язвително. Грубите варвари може и да не разбираха цурански, но в името на Туракаму, можеха да схванат яда в тона й.

— Ти! — кресна тя на планинеца, който ги беше пленил. — Как ти е името?

Той се вцепени и я изгледа втрещено. Младежът до него пусна чатала си и я зяпна стъписано. Водачът се направи, че не я разбира, и каза нещо на Иаяпа на турилски. Другите се разсмяха.

Мара не дочака за превода, а продължи високо:

— Този наперен глупак има по-малко мозък и от магарето, което носи слугинята ми. — Гласът й беше изпълнен със злост. — Преструва се, че не ме разбира, макар че говорихме на цурански по пътя дотук?

Няколко от планинците я гледаха изненадано. Аха! — помисли Мара. — Значи и други разбират езика ни. Трябваше да се възползва от това.

Обърна се към Иаяпа.

— Преведи на този тъпак, който забравя думи, както майка му е забравила името на баща му, точно каквото казвам. — Замълча, след това добави в стъписаната тишина: — Кажи му, че е едно невъзпитано момченце. Когато стигнем в селото му, ще помоля главатаря му да го набие заради непростимото му поведение към гости. Уведоми го, освен това, че ако си потърся компания за леглото, ще е мъж, а не дете, което още мрънка за изсъхналата цица на майка си, и че ако ме докосне, ще се смея, когато мъжеството му откаже да се вдигне. Той е невежа като нийдра и мирише още по-лошо. По-грозен е от най-презряното ми куче и струва още по-малко — защото кучето ми може да ловува и има по-малко бълхи. Кажи му, че самото му съществуване носи срам на вече обезчестените му предци.

Изведнъж необяснимо въодушевен, Иаяпа почна да превежда. И още преди да е свършил първото изречение, очите на всеки воин турил се впиха в Господарката на Акома. Докато преводът на тирадата й приключи, каменното им мълчание я ужаси. Сърцето й заблъска в гърдите. Можеше да я убият. Всеки цурански лорд, ако пленник му заговореше така, щеше да заповяда да го удушат на място. Но съдбата едва ли можеше да й поднесе нещо по-лошо от това да я влачат в робство. Все едно дали тези мъже щяха да я обесят с позор, тя ги изгледа високомерно и пълна с презрение.