Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Представете се сами, цурани! Вашата жена явно е от устатите!
Друг от планинските воини подхвърли със злобна насмешка:
— Нашият капитан е Антаха, водач на Лосо. Давам ви името му, та като помолите главатаря да заповяда да го набият, да знае кого да търси.
Думите му бяха посрещнати с буен смях, споделен от стария главатар и дори от уличните хлапета. Неудържимо ядосана от тези странни дразнещи хора, Мара пристъпи напред, погледна главатаря, който се кикотеше и се тупаше по коленете, и заяви властно:
— Аз съм Мара, Управляваща господарка на Акома, и идвам в конфедерация Турил с мир.
Смехът на главатаря секна все едно, че го удариха през лицето. Онемял от гняв, той най-после се овладя.
— Жена, застанала в лайна от кердидра, твърди, че е някоя си с висок ранг и мирен пратеник?
Мара пребледня от ярост. Осъзнал, че е на ръба да наруши всякакви граници и че публичната обида на този главатар ще й донесе сигурно наказание, Люджан се обърна отчаяно към Сарик.
— Трябва някак да я спрем.
Но Първият съветник пристъпи напред все едно не го чу. И щом Мара отвори уста да заговори, наруши протокола и извика, заглушавайки гласа й:
— Главатарю, ти си глупак, който предлага на нашата лейди Акома не по-добро гостоприемство от животинска кошара! Говориш на Мара, Слуга на империята и член на височайшата фамилия на император Ичиндар!
Главатарят вирна четвъртитата си брадичка.
— Тя? — Макар гласът му да беше изпълнен с презрение, казаното от Сарик не беше отишло напразно. Старецът не добави никакъв обиден коментар, а само махна с ръка на Антаха да се върне на служба. Този път думите на главатаря бяха резки и властни и Иаяпа, под натиска на Сарик, преведе:
— Казва, че ако Антаха доведе животни в лагера, трябва да се погрижи за тях: да ги нахрани, напои и да им осигури място за спане. Не прекалено обаче, защото сламата е оскъдна, а кучетата не обичат сметта. Момичето на магарето трябва да бъде подслонено в колиба. Красотата й е голяма и трябва да се съхрани за мъжа, който ще спечели правото да я вземе за жена. — Иаяпа изглеждаше притеснен, защото очите на Мара го пронизаха с твърдостта на кремък.
Но в заповедта й нямаше лично негодувание, когато каза:
— Довърши.
Иаяпа кимна й облиза устни смутено.
— Главатарят на това село казва, че е чувал за Слугата на империята, която е от фамилията на цуранския император. Добавя, че Ичиндар е управляван от жени и че той, роден планинец, няма да благоволи да говори с жена с каквито и да било претенции за имперско родство. Но заради съществуващото примирие между Цурануани и Конфедерацията няма право и да позволи на съселяните си да те вземат като плячка.
Разочаровани викове се разнесоха сред отряда планинци, довели свитата на господарката. Един-двама от по-безсрамните направиха неприлични жестове.
След това главатарят се обърна към пленниците в кошарата и заговори на Бойния водач на Мара на изряден цурански, научен през войните.
— Ако имате неудовлетворена нужда, назначил съм Антаха да отговаря. Утре той ще събере ескорт от двайсет воини и ще отведат вас и женските ви при главния вожд в Дарабалди. Решението, ако такова е нужно, ще се вземе там от съвета.
Сарик беше готов да избухне, но се вслуша, когато Иаяпа го докосна умолително по ръката.
— Първи съветнико, не предизвиквай повече тези мъже. Не са хора, които обичат да спорят за тънкости в етикета. Убиват бързо и без милост. Утрото може да ни завари всичките с прерязани гърла. Да ни пратят в Дарабалди, вместо да ни разделят тук между тези, които ни плениха, всъщност е голяма отстъпка.
Сарик погледна торта по сандалите си и се спогледа отвратено с Люджан, чиито пръсти мърдаха на бедрото му, объркани сякаш от липсата на дръжката на меча в ножницата.
— Братовчеде — каза навъсено съветникът на Акома, — ако това е голяма отстъпка, смеем ли изобщо да разсъждаваме каква би могла да е малката?
Напрежението си казваше своето, но не можеше съвсем да надвие духа на Люджан. Безстрастната му цуранска фасада се пропука и той едва потисна дълбокия кикот.
— Богове, ще разсъждаваш над философски тънкости и в дима на собствената си погребалната клада, знам.
След това двамата се обърнаха да се погрижат за господарката си, която в опитните им очи изглеждаше малка, обезсърчена и сама, макар гърбът й да беше изправен и лицето й — властно както винаги.