Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Вдигнах една разгърната десетачка почти под носа на Обръча и забелязах интереса, който моментално се появи в очите на другите.
— Слушайте, приятели, много ми се иска да поговоря с един господин по прякор Изгорелия. Къде мога да го намеря?
Той дълго гледа десетачката.
— А, Изгорелия, да… — измърмори, а после огледа другите.
Един от тях каза:
— Навън е, с Професора. Иди към Сандвикен. Потърси го пред Подофицерската школа.
Други двама кимнаха в съгласие. Младежът с дългата, сресана на път коса бе вторачил влажен поглед в десетачката. Жената ме наблюдаваше като фигура от вкаменена юра, с поглед, мъртъв като асфалт.
Обръча каза, сякаш не бе чул другите:
— Препоръчвам ти да провериш пред Подофицерската школа. Не знам дали си спомняш Професора?
Кимнах утвърдително.
— Те често са заедно.
Мушнах десетачката в горния джоб на грубото му вълнено яке и благодарих за информацията. Той носеше около врата си зелен вълнен шал, а подпухналото му лице се изкриви в нещо като усмивка, когато измъкна десетте крони от горния си джоб и ги мушна дълбоко в десния джоб на панталона си, захлупвайки ги с длан.
— Освен това ме интересува и някоя си Олга — продължих аз. — Тази, която е ходела с Шауер-Юхан, ако все още го помните.
Обръча доби замислен вид.
— А, Юхан, да. Кой не го помни! Та той накрая и във вестниците се появи.
Останалите кимнаха тъжно. Всички си спомняха Шауер-Юхан.
— Тя жива ли е още?
— Олга, да. И тя е там, около Сандвикен. Доста страдаше. Най-вече скита сама, но Изгорелия ще ти каже къде се намира. Тя има там някакво жилище. Не можа да понесе това, което се случи с нейния Юхан. Оттогава не е дошла на себе си.
Опитах се да продължа:
— Ти знаеш ли какво точно се случи тогава с Шауер-Юхан? — Погледнах и другите. — А вие?
Лицата им станаха непроницаеми като на трите маймунки „не виждам“, „не чувам“, „не знам“. Те завъртяха едновременно глави.
— Нищо повече от това, което пишеше във вестниците — каза Обръча. — Той заслужено си го получи, този Юхан.
Напрегнах се:
— Получил си е заслуженото? Какво имаш предвид?
— А? — Той учудено ме погледна. — Ами на, загуби се. Изчезна.
— Да, но къде?
Той се обърна настрана и погледна с присвити очи към залива.
— Морето, ей там, забулва много тайни, Веум. В това мога да ти се закълна.
Попритиснах го още:
— Ти знаеш нещо.
Той тежко поклати глава.
— Но и ние можем да мислим, нали? А когато някой от нас изчезне, той отива най-вече в морето. Това е толкова естествено. Та ние намираме подслон предимно покрай морето. Една малка крачка по-навътре, и вече си в бездната му. А ако си се напоркал, бързо загубваш съзнание и просто потъваш. Това е животът, Веум. Сбогом и довиждане.
— Някои от вас, другите, помнят ли нещо?
Те завъртяха глави едновременно. Извадих нова десетачка.
— Ще платя!
Те дълго гледаха банкнотата. Ухаеше им на бира.
Един от групата заекна:
— Говореше се… Ти знаеш какъв е бил Юхан, какъв е бил в Съпротивата, през войната. Спомням си, че тази де, Олга, един път разказа, че някой ги посетил малко преди Юхан да изчезне, някой, който бил ръководител на групата му, е… на съпротивителната група, през войната. Олга трябвало да излезе, докато те двамата си говорели. Тя мислеше, че са планирали нещо, но после Юхан изчезнал, разбираш ли… и край.
Погледнах моравото лице пред мен. Косата — жълтеникава, очите — светлокафяви, а носът увиснал като уродлив картоф. Казах беззвучно:
— Някой, който е ръководил групата? Ти не знаеш ли кой? Тя не спомена ли име?
Той се напрегна с поглед, забит в десетачката. Разбрах, че банкнотата викаше някакво име, но не исках то да дойде от въздуха. Подадох му десетачката и попитах:
— Да не би да се е казвал Фанебюст? Конрад Фанебюст?
Той поклати глава:
— Не си спомням, честно казано.
Обади се Обръча:
— Можеш да попиташ Олга за това. Тя сигурно знае нещо.
Кимнах бавно в знак на съгласие.
— Може би наистина знае — повторих замислено. Вдигнах ръка за поздрав, после мушнах ръцете си в джобовете на палтото и тръгнах покрай пристанището към Сандвикен.