Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Теренът отново стана стръмен и не след дълго излязоха от мъглата, която беше уловила в капан долината. Около планина­та още прелитаха кълбета от нея, но върхът ѝ вече се виждаше ясно, той представляваше зловеща пирамида, насочена към об- лачното небе.

Преводът на Бъркли на древните руни нямаше нужда от сложни интерпретации. „Счупеният пръст“ се оказа дълга ка­менна плоча, която студът беше пречупил надве през средата, късият й край сочеше нагоре. Изоставиха снежната пустош под тях и започнаха да се изкачват.

Важно беше какво ги очакваше там горе. Нямаше следа от хеликоптера, вероятно беше кацнал.

Ако го беше сторил, то в такъв случай пътниците му бяха открили онова, което търсеха.

Бъркли потупа Каган по рамото. Руснакът отби, другите два снегохода сториха същото.

- Какво има? - попита Нина.

- Навлизаме в последната част от пътуването си - отговори Лоугън. - Трябва да търсим открит терен. Намерим ли го... това е. Значи, сме стигнали до Вигрид, където викингите са отишли, за да се изправят пред Рагнарьок.

Еди се вторачи нагоре по склона.

- Трябва да е онова там - каза той и посочи.

Встрани от издигащия се връх, на няколко десетки метра от позицията на групата, част от терена ставаше равнинен. Вятъ­рът издухваше снега по краищата му.

- Струва ми се, че можем да стигнем със снегоходите до него - каза Нина.

- Не мисля, че трябва да го правим. Не искаме да разберат, че приближаваме. Навярно са видели кораба и ще се оглеждат за компания.

- Ето там - каза Каган и посочи към една скала не много далеч от тях. - Можем да скрием снегоходите и да продължим пеша. - Руснакът погледна за пореден път зад Бъркли, като че ли, за да се увери, че куфарчето, в което се намираше „Чукът на Тор“, все още е на мястото си, след което потегли отново. Чейс го последва, същото сториха и войниците.

Отне им пет минути, за да стигнат целта си. Еди спря снего- хода до скалата и слезе от него, Нина свали калашника от рамо­то си. Киселият Лоугън я гледаше мрачно.

- Не трябва ли и аз да имам оръжие? - попита той.

Единственият отговор на Каган беше кратък лаещ смях, до­като Чейс беше доста по-вербален:

- Хич не ти трябва, друже!

- Защо не? Знам как да се оправя с него - използвал съм оръ­жия и преди. Добре де, стрелял съм само по мишени, но знам от коя страна се хваща. А и досега трябва да съм доказал, че съм на ваша страна. Дори и на теб, Нина.

- Може и така да е - отвърна жената, - но даже да искам да ти дам оръжие, другият автомат остана някъде там долу при вълците. - Американката посочи към гъстата мъгла. - А не съм сигурна дали успяхме да ги убием всичките.