Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Ей там! - предупреди я Еди.

Нина се завъртя и видя, че още два вълка приближаваха снегохода от противоположната посока. Още един откос от калашника неутрализира единия от тях, другият се строполи от еди­ничен изстрел от пистолета на Чейс.

Уайлд беше ужасена от факта, че убиваше тези животни, но знаеше, че ако не го стори, те щяха да разкъсат гърлата им.

- Има ли още от тях? - попита тя и огледа празнотата, която ги заобикаляше.

- Не знам. - Еди също оглеждаше района, пистолетът му беше вдигнат и готов за употреба. - Може и да... Мамка му!

С периферното си зрение забеляза раздвижване, което се ока­за, че е друг вълк, който го връхлиташе с ужасяваща скорост. Чейс се завъртя точно когато животното прескачаше снегохода...

Уайлди излая отново, но инерцията на звяра нямаше как да се спре. Той блъсна англичанина и го събори на земята, писто­летът му хвръкна на една страна.

- Еди! - провикна се Нина и насочи автомата си към вълка... но той не помръдна, беше се проснал в снега, устата му зееше отворена. Под него се образува червена локва.

Съпругът ѝ се изправи и потръпна от болката в рамото му, причинена от сблъсъка.

- Ю, мамка му, хуууу, копеле! - изкрещя на мъртвия звяр той и се огледа наоколо. Дори да имаше още вълци в мъглата, те бяха схванали намека и се бяха чупили от тук. - Къде ми е патлакът? Ако изгубя още един уайлди никога няма да спреш да ми го натякваш...

- В такъв случай май е по-добре да не ти казвам, че е ей там - каза Нина и съумя да го дари с вяла усмивка, докато се опитваше да успокои дишането си.

Чейс се затътри до мястото, което съпругата му му показа, и намери оръжието си наполовина заровено в снега. Той се на­веде, взе го и се върна при нея, за да огледа по-добре тялото на вълка. Този - също толкова деформиран, колкото и първият, който видяха - беше с много по-големи размери и мускули, с редица деформации и злокачествени израстъци под кожата му, а и над нея, както и безброй лезии.

- Господи, погледни го. Прилича на създание, излязло от „Нещото“68.

Нина беше виждала подобни мутации и преди.

- Причинителят е етерът - констатира жената и потрепери, но не заради студа. - Също като онези снимки, които шефът на Каган ни показа.

- Да. Това означава, че се намираме на правилното място. Субстанцията ги е променила.

Двамата се взираха съжалително към трупа, след което се обърнаха към приближаващия ги звук. Този път не беше вой на вълци, а ръмженето на двигатели. Другите снегоходи се по­явиха.

Двамата останали живи войници спряха на около десет мет­ра от двойката и скочиха от превозното си средство, оръжията им бяха готови за стрелба, докато оглеждаха района.

- Господи! - възмути се Бъркли, когато Каган спря до Еди и Нина. - Чухме изстрели. Какво, по дяволите, се е случило тук?