Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
*
В края на август 2008 година си позволих лукса да изпреваря срока, като завърших „Случаят „Хари Куебърт“, книгата, която два месеца по-късно щеше да има абсолютно феноменален успех.
Тогава дойде време да се върна в Ню Йорк, където Барнаски подготвяше промоцията със снимки и срещи с журналисти. По случайно съвпадение във времето напуснах Конкорд през предпоследния ден на август. По пътя се отбих в Орора, за да се срещна с Хари в мотела. Той както винаги седеше пред вратата на стаята си.
- Прибирам се в Ню Йорк - казах му.
- Значи, си казваме сбогом.
- Значи, си казваме довиждане. Скоро ще се върна. Ще реабилитирам името ви, Хари. Дайте ми няколко месеца и отново ще бъдете най-уважаваният писател в страната.
- Защо правите това, Маркъс?
- Защото вие направихте от мен това, което съм.
- И какво? Смятате, че имате някакъв дълг към мен? Направил съм ви писател, но тъй като за общественото мнение аз вече не съм писател, вие се опитвате да ми върнете онова, което съм ви дал?
- Не, защитавам ви, защото винаги съм вярвал във вас. Винаги.
Подадох му един дебел плик.
- Какво е това? - попита той.
- Книгата ми.
- Няма да я прочета.
- Искам съгласието ви, преди да я издам. Тази книга е ваша.
- Не, Маркъс. Ваша е. И точно в това е проблемът.
- Какъв е проблемът?
- Мисля, че е чудесна книга.
- И защо това да е проблем?
- Сложно е, Маркъс. Някой ден ще разберете.
- Ще разбера какво, да му се не види? Говорете най-после! Говорете!
Настъпи дълго мълчание.
- Какво ще правите сега? - попитах накрая.
- Няма да остана тук.
- Кое е това тук? В мотела, в Ню Хампшър, в Америка?
- Бих искал да отида в рая на писателите.
- Раят на писателите? Какво пък е това?
- Раят на писателите е мястото, където решавате да пренапишете живота си така, както бихте искали да го изживеете. Защото силата на писателите, Маркъс, е в това, че именно те решават какъв да е краят на книгата. Те притежават власт, от тях зависи кой да живее или да умре, те могат всичко да променят. Писателите имат във върха на пръстите си сила, за чието съществуване често дори не подозират. Достатъчно е да затворят очи, за да променят посоката на един живот. Маркъс, какво би станало на трийсети август седемдесет и пета година, ако...
- Миналото не може да се промени, Хари. Не мислете за това.
- Но как бих могъл да не мисля?
Оставих ръкописа на стола до него и понечих да си тръгна.
- За какво се разправя в книгата ви? - попита той тогава.
- За един мъж, влюбен в млада жена. Тя имала мечти за двама. Искала да живеят заедно, искала той да стане велик писател, университетски преподавател, искала и да имат куче с цвета на слънцето. Но един ден тази млада жена изчезнала и никога не я открили. Мъжът останал вкъщи да я чака. Станал голям писател, станал университетски преподавател и имал куче с цвят на слънце. Направил точно както тя искала и я чакал. Повече не се влюбил. Предано я чакал да се върне. Ала тя не се върнала.
- Защото е мъртва!
- Да. Но сега този мъж може да преодолее скръбта си.
- Не, твърде късно е! Той е на шейсет и седем години!
- Никога не е твърде късно да се влюбиш отново.
Приятелски му махнах с ръка.
- Довиждане, Хари. Ще ви се обадя веднага щом пристигна в Ню Йорк.
- По-добре не ми се обаждайте.
Слязох по външните стълби, които водеха към паркинга. Готвех се да се кача в колата, когато го чух да вика от балкона на първия етаж:
- Маркъс, коя дата сме днес?
- Трийсети август, Хари.
- А колко е часът?
- Почти единайсет сутринта.
- Остават само осем часа, Маркъс!
- Осем часа до кое?
- До деветнайсет часа.
Не схванах веднага и попитах:
- И какво ще стане в деветнайсет часа?
- Имам среща с нея, много добре знаете. Тя ще дойде. Погледнете, Маркъс! Вижте къде сме! В рая на писателите сме. Достатъчно е да го напишем и всичко ще се промени.
*
30 август 1975 г., в рая на писателите
Тя реши да мине не по път № 1, а покрай океана. Така беше по-благоразумно. Стиснала ръкописа под мишница, тичаше по пясъка и по камъчетата. Почти бе стигнала Гуз Коув. Още две-три мили бърз ход и щеше да бъде в мотела. Погледна часовника си - малко след осемнайсет часа. След четирийсет и пет минути ще е на мястото на срещата. В деветнайсет часа, както се бяха уговорили. Продължи да върви и наближи Сайд Крийк Лейн. Реши, че е време да мине през гората и да тръгне по път № 1. Изкачи се от плажа в гората, като се катереше от скала на скала, после предпазливо прекоси гората, внимавайки да не се одраска или да не закачи на някой храст хубавата си червена рокля. През дърветата забеляза в далечината къща - в кухнята една жена приготвяше ябълков пай.