Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Влезе в голям и много посещаван бар, Ирландския разбойник. Проправи си път сред навалицата, купи голяма бира и жадно изпи половината. После се настани до една група работници, които говореха на смесица от полски и английски. След малко попита:
— Някой тук да пуши Фатима?
Един плешивец с кожена престилка каза:
— Аха. Припалвам от време на време.
— Искаш ли да купиш цяла кутия на половин цена? Четвърт долар за сто цигари.
— Че какво им има?
— Нищо. Загубиха се. Някой ги намери.
— Малко рисковано звучи.
— Слушай. Остави си парите на масата. Няма да ги взема, докато не ми кажеш.
Мъжете вече проявиха интерес. Плешивият порови в джоба си и извади четвърт долар. Лев взе от чувала кутия цигари и му я подаде. Онзи отвори кутията. Извади сгънато листче хартия и го разгърна — беше снимка.
— Скивай, и бейзболна картичка има! — възкликна той. Сложи цигара в устата си, запали я. Усмихна се на Лев. — Добре, вземи си парите.
Друг мъж гледаше иззад рамото на Лев.
— Колко?
Лев му каза и мъжът купи две кутии.
За половин част продаде всичко. Бе доволен — превърнал бе два долара в пет за по-малко от час. На работа спечелването на три долара му отнемаше ден и половина. Може би утре щеше да купи още крадени кутии от Ник.
Взе си още една бира, изпи я и излезе. Остави празния чувал на пода. След като излезе, тръгна към района Лавджой — беден квартал на Бъфало, където живееха повечето от руснаците заедно с много италианци и поляци. Можеше да си купи пържола и да си я изпържи с картофи. Можеше да вземе Марга и да я заведе на танци. Можеше да си купи нов костюм.
Каза си, че трябва да ги прибави към цената на билета на Григорий за Америка, но гузно осъзнаваше, че няма да направи нещо такова. Три долара бяха капка в морето. Трябваше му някакъв наистина голям удар. Тогава можеше да прати парите на Григорий наведнъж, преди да се е изкушил да ги похарчи.
От унеса му го извади потупване по рамото.
Сърцето му подскочи виновно. Извърна се; очакваше да види полицейска униформа, но човекът, който го спря, не бе ченге. Едър мъж в гети, с накриво зараснал нос и агресивно изражение на лицето. Лев се стегна — такъв човек имаше само едно предназначение.
Мъжът го попита:
— Кой ти е казал да продаваш цигари в Ирландския разбойник?
— Просто се опитвам да изкарам някой долар — усмихнато отвърна Лев. — Надявам се да не съм обидил някого.
— Ники Форман ли беше? Чух, че гушнал цял камион цигари.
Лев нямаше да даде подобна информация на непознат.
— Не познавам такъв човек — отговори той с все още любезен тон.
— Не знаеш ли, че Ирландският разбойник е собственост на господин Ви?
Лев бе обзет от пристъп на гняв. Господин Ви трябва да беше Йосиф Вялов. Той изостави примирителния тон:
— Ами сложете знак.
— Не продаваш разни работи в баровете на господин Ви, докато той не ти разреши.
Лев сви рамене.
— Не знаех това.
— Това ще ти помогне да запомниш — каза мъжът и замахна с юмрук.
Лев очакваше удара и рязко се отдръпна назад. Ръката на бияча замахна в празното пространство, той залитна и загуби равновесие. Лев пристъпи напред и го изрита в пищяла. По принцип един юмрук беше слабо оръжие и въобще не можеше да се сравнява с обутия в ботуш крак. Лев ритна е всичка сила, но не достатъчно, за да счупи кост. Мъжът изрева гневно, отново замахна и пак пропусна.
Нямаше смисъл да удря такъв човек в лицето — вероятно бе загубил всякаква чувствителност там. Лев го ритна в слабините. И двете му ръце се събраха на чатала; той остана без въздух и се наведе напред. Лев го изрита в стомаха. Човекът отваряше и затваряше уста като златна рибка — не можеше да си поеме дъх. Лев отстъпи настрана и го изрита през краката. Онзи падна по гръб. Лев се прицели внимателно и го ритна в коляното, за да не може да се движи бързо, когато стане.
Запъхтян от усилието, той произнесе: