Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 419
Перейти на страницу:

След няколко минути колата спря и мъжете измъкнаха Лев навън. Намираха се пред някакъв склад. Улицата беше пуста и тъмна. Лев долавяше миризмата на езерото и разбираше, че са близо до водата. С мрачен фатализъм заключи, че мястото е добро за убийство. Няма да има свидетели и трупът, вързан в чувал с няколко тухли, ще потъне със сигурност на дъното на езерото Ери.

Мъжете го завлякоха в склада. Лев опита да се стегне. Досега не се беше забърквал в такава неприятност. Не вярваше, че може да се отърве с приказки. „Защо правя такива работи“, питаше се той.

Складът беше пълен с нови автомобилни гуми, наредени на купчини по петнадесет или двадесет. Мъжете го отведоха между камарите към дъното на помещението и спряха пред една врата, охранявана от поредния здравеняк, който ги спря с вдигната ръка.

Никой не продумваше.

След минута Лев се обади:

— Гледам, че имаме да чакаме. Да ви се намира колода карти?

Мъжете дори не се усмихнаха.

Най-сетне вратата се отвори и излезе Ник Форман. Горната му устна беше подута и едното му око беше отекло и затворено. Когато видя Лев, Ник каза:

— Трябваше да го направя. Инак щяха да ме убият.

„Така значи“, рече си Лев, „открили са ме чрез Ник.“

Към вратата на кабинета приближи слаб очилат мъж. „Опредено не е Вялов“, помисли Лев — „този е твърде хилав.“

— Вкарай го, Тео — нареди слабият.

— Веднага, господин Найъл — отвърна водачът на биячите. Кабинетът напомни на Лев за уютната къщурка, където се беше родил. Вътре беше прекалено топло и задимено. На масичка в ъгъла бяха наредени икони.

Зад стоманено писалище седеше необичайно широкоплещест мъж на средна възраст. Беше облечен в скъп на вид ежедневен костюм, имаше якичка и вратовръзка, а на ръката, с която държеше цигарата, се забелязваха два пръстена.

— Каква е тая шибана смрад? — попита той.

— Съжалявам, господин Ви. Повърнато — каза Тео. — Взе да се репчи, трябваше да го поуспокоим и си върна обяда.

— Пуснете го.

Освободиха ръцете на Лев, но останаха до него.

Господин Ви го огледа.

— Получих съобщението ти — рече той. — Че би трябвало да съм по-любезен.

Лев събра смелост. Нямаше да умре с хленч.

— Вие ли сте Йосиф Вялов?

— Ей Богу, и тебе си те бива. Да ме питаш кой съм.

— Търсих Ви.

— Ти си търсил мен!

— Семейство Вялови ми продадоха билет от Петербург до Ню Йорк и ме зарязаха в Кардиф — каза Лев.

— Е, и?

— Искам си парите обратно.

Вялов го изгледа продължително. Накрая се засмя.

— Какво да правя, харесваш ми.

Лев затаи дъх. Означаваше ли това, че Вялов няма да го убие?

— Имаш ли работа? — попита го Вялов.

— Работя за Вас.

— Къде?

— В хотел Санкт Петербург, в конюшнята.

Вялов кимна.

— Мисля, че можем да ти предложим нещо по-добро.

II

През юни 1915 година Америка се приближи с още една стъпка към войната.

Гас Дюър бе ужасен. Според него не трябваше Съединените щати да влизат в Европейската война. Американският народ и президентът Удроу Уилсън бяха на същото мнение. Ала по някакъв начин опасността наближаваше.

Кризата настъпи през май, когато немска подводница торпилира Лузитания, британски кораб със сто седемдесет и три тона пушки, муниции и снаряди. Освен това корабът превозваше две хиляди пътници, сред които сто двадесет и осем американски граждани.

Американците бяха потресени, сякаш бяха станали свидетели на убийство. Вестниците се тресяха от възмущение.

— Народът иска от Вас да направите невъзможното! — гневно рече Гас на президента, докато двамата се намираха в Овалния кабинет. — Искат да сте твърд с германците, без при това да рискувате влизане във войната.

Уилсън кимна в знак на съгласие. Вдигна поглед от пишещата машина и отговори:

— Нито един закон не гласи, че общественото мнение трябва да е разумно.

За Гас спокойствието на президента беше достойно за възхищение, ала и леко дразнещо.

— Как ще се справите с това, по дяволите?

Уилсън се усмихна и разкри грозните си зъби.

— Гас, да не би някой да ти е казал, че политиката е лесна?

1 ... 176 177 178 179 180 181 182 183 184 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)