Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 419
Перейти на страницу:

— Еднопосочен. Бързо!

Лев чу свирката. Лев отчаяно прегледа монетите в шепата си. Знаеше колко струва билетът — два пъти бе пътувал за Кардиф през последните шест месеца — и остави парите на тезгяха.

Влакът се размърда.

Касиерът му даде билета.

Лев го грабна и се обърна.

— Да не си забравите рестото! — каза касиерът.

Лев отиде на бариерата.

— Билетът, моля — каза кондукторът, макар току-що да беше видял как Лев го купува.

Иззад бариерата Лев виждаше как влакът набира скорост. Кондукторът продупчи билета и попита.

— Не си ли искате рестото, господине?

Вратата на гаровия салон се отвори с трясък и вътре нахлуха братята Понти.

— Ей те! — извика Джоуи и се хвърли към Лев.

Лев го изненада като пристъпи право към него и го удари в лицето. Джоуи спря. Джони се блъсна в гърба на батко си и двамата рухнаха на колене.

Лев грабна билета си от кондуктора и хукна по перона. Влакът се движеше доста бързо. Лев се понесе покрай него. Изведнъж се отвори врата и той зърна дружелюбното лице на Били-с-Иисус.

Той извика:

— Скачай!

Лев скокна и единият му крак попадна на стъпалото. Били сграбчи ръката му. Клатушкаха се заедно, докато Лев отчаяно се мъчеше да се изтегли вътре. Били го дръпна силно и го прибра.

Лев се отпусна с облекчение на една седалка.

Били затвори вратата и седна срещу него.

— Благодаря ти.

— На косъм беше — отвърна Били.

— Нищо, успях. Само това има значение — ухили се Лев.

III

На следващата сутрин Били слезе на гара „Падингтън“ и помоли да го упътят към Олдгейт. Един дружелюбен лондончанин го заля с подробни указания. Всяка дума от пороя беше напълно неразбираема за Били. Поблагодари на човека и излезе от гарата.

Никога не беше ходил в Лондон, но знаеше, че „Падингтън“ е на запад, а бедните живеят на изток, и се отправи към утринното слънце. Градът беше по-голям, отколкото той си беше представял, и доста по-оживен и объркващ от Кардиф, но на Били му беше приятно: шумът, забързаните возила, тълпите и най-вече магазините. Не подозираше, че на света съществуват толкова много магазини. Колко ли пари се харчеха в лондонските магазини всеки ден? Сигурно хиляди паундове, дори милиони.

От усещането за свобода почти му се завъртя главата. Тук никой не го познаваше. В Абъроуен и дори когато отскачаше до Кардиф винаги можеше да го видят приятели или роднини. В Лондон можеше да се разхожда по улиците за ръка с някое хубаво момиче и родителите му никога да не узнаят. Не че смяташе да прави това, но мисълта, че може — и наличието на толкова много красиви и добре облечени момичета — беше опияняваща.

Не след дълго видя автобус с надпис „Олдгейт“ отпред и скочи вътре. В писмото си Етел споменаваше Олдгейт.

Когато разшифрова писмото на сестра си, се разтревожи много. Разбира се, не можеше да го обсъжда с родителите им. Изчака ги да тръгнат за вечерната служба в параклиса „Витезда“ — той самият вече не ходеше там — и тогава написа бележка.

Скъпа мамо,

Тревожа се за нашата Ет и отидох да я намеря. Извинявай, че така се изнизвам, но не искам разправии.

Любящ ваш син,
Били.

Понеже беше неделя, Били вече се беше изкъпал, обръснал и докарал в най-хубавите си дрехи. Костюмът беше вехтичък, наследен от баща му, но ризата беше чиста и бяла, имаше и черна плетена вратовръзка. Подремна в чакалнята на гарата в Кардиф и хвана първия влак за Лондон в малките часове в понеделник.

Кондукторът го предупреди, когато стигнаха Олдгейт, и Били слезе. Кварталът беше беден — паянтовите къщи едва се крепяха, по улиците имаше сергии на вехтошари, а босоноги дечурлига играеха по зловонните входове. Не знаеше къде живее Етел — тя не споменаваше адреса в писмото си. Единствената му следа бяха думите Работя по дванайсет часа на ден в шивачницата на Мани Литов.

Нямаше търпение да разкаже на Ет всички новини от Абъроуен. Тя би трябвало да знае от вестниците за провала на вдовишката стачка. Били кипваше от гняв, щом помислеше за това. Началниците можеха да се държат безобразно, понеже държаха всички карти. Притежаваха мините и къщите и действаха, като че притежават и хората. Заради сложните избирателни закони повечето миньори нямаха право на глас, затова депутатът за Абъроуен в парламента беше консерватор, който неизменно взимаше страната на компанията. Бащата на Томи Грифитс разправяше, че нищо няма да се промени без революция като във Франция. Таткото на Били обясняваше, че имат нужда от правителство на Лейбъристка партия. А Били не знаеше кой е прав.

1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)