Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Еднопосочен. Бързо!
Лев чу свирката. Лев отчаяно прегледа монетите в шепата си. Знаеше колко струва билетът — два пъти бе пътувал за Кардиф през последните шест месеца — и остави парите на тезгяха.
Влакът се размърда.
Касиерът му даде билета.
Лев го грабна и се обърна.
— Да не си забравите рестото! — каза касиерът.
Лев отиде на бариерата.
— Билетът, моля — каза кондукторът, макар току-що да беше видял как Лев го купува.
Иззад бариерата Лев виждаше как влакът набира скорост. Кондукторът продупчи билета и попита.
— Не си ли искате рестото, господине?
Вратата на гаровия салон се отвори с трясък и вътре нахлуха братята Понти.
— Ей те! — извика Джоуи и се хвърли към Лев.
Лев го изненада като пристъпи право към него и го удари в лицето. Джоуи спря. Джони се блъсна в гърба на батко си и двамата рухнаха на колене.
Лев грабна билета си от кондуктора и хукна по перона. Влакът се движеше доста бързо. Лев се понесе покрай него. Изведнъж се отвори врата и той зърна дружелюбното лице на Били-с-Иисус.
Той извика:
— Скачай!
Лев скокна и единият му крак попадна на стъпалото. Били сграбчи ръката му. Клатушкаха се заедно, докато Лев отчаяно се мъчеше да се изтегли вътре. Били го дръпна силно и го прибра.
Лев се отпусна с облекчение на една седалка.
Били затвори вратата и седна срещу него.
— Благодаря ти.
— На косъм беше — отвърна Били.
— Нищо, успях. Само това има значение — ухили се Лев.
III
На следващата сутрин Били слезе на гара „Падингтън“ и помоли да го упътят към Олдгейт. Един дружелюбен лондончанин го заля с подробни указания. Всяка дума от пороя беше напълно неразбираема за Били. Поблагодари на човека и излезе от гарата.
Никога не беше ходил в Лондон, но знаеше, че „Падингтън“ е на запад, а бедните живеят на изток, и се отправи към утринното слънце. Градът беше по-голям, отколкото той си беше представял, и доста по-оживен и объркващ от Кардиф, но на Били му беше приятно: шумът, забързаните возила, тълпите и най-вече магазините. Не подозираше, че на света съществуват толкова много магазини. Колко ли пари се харчеха в лондонските магазини всеки ден? Сигурно хиляди паундове, дори милиони.
От усещането за свобода почти му се завъртя главата. Тук никой не го познаваше. В Абъроуен и дори когато отскачаше до Кардиф винаги можеше да го видят приятели или роднини. В Лондон можеше да се разхожда по улиците за ръка с някое хубаво момиче и родителите му никога да не узнаят. Не че смяташе да прави това, но мисълта, че може — и наличието на толкова много красиви и добре облечени момичета — беше опияняваща.
Не след дълго видя автобус с надпис „Олдгейт“ отпред и скочи вътре. В писмото си Етел споменаваше Олдгейт.
Когато разшифрова писмото на сестра си, се разтревожи много. Разбира се, не можеше да го обсъжда с родителите им. Изчака ги да тръгнат за вечерната служба в параклиса „Витезда“ — той самият вече не ходеше там — и тогава написа бележка.
Скъпа мамо,
Тревожа се за нашата Ет и отидох да я намеря. Извинявай, че така се изнизвам, но не искам разправии.