Крахът на титаните [bg]

— Предполагам, планираш да отидеш в бордеите да гледаш боксовите мачове?

— Нищо лошо няма в бокса — отвърна Гас. Боксът беше голямата му страст. Дори сам пробва, когато още беше изпълнен с дързостта на осемнадесетгодишните: дългите ръце му донесоха няколко победи, но не притежаваше инстинкт за тази работа.

— Толкова е canaille — презрително рече тя. Беше усвоила тази снобска дума, ще рече „ниска класа“, в Европа.

— Искам да се разсея малко от международната политика, ако мога.

— Днес следобед в галерията Олбрайт има лекция върху Тициан, ще показват и образи с магическия фенер — отбеляза майка му. Художествената галерия се помещаваше в бяла сграда в класически стил в парка „Делауеър“ и бе една от най-важните културни институции в града.

Гас беше израснал сред ренесансови картини и особено харесваше портретите от Тициан, но не се интересуваше особено от лекцията. Ала тъкмо подобни събития се посещаваха от богатите младежи в града и затова имаше голяма вероятност така Гас да поднови някои стари приятелства.

Галерията се намираше недалеч от дома на Дюърови, по авеню „Делауеър“. Гас влезе в атриума с колоните и си намери място. Както очакваше, сред публиката имаше негови познати. Озова се до изумително красиво момиче, което беше виждал и преди.

Гас й се усмихна бегло, а тя бодро рече:

— Забравили сте коя съм, нали, господин Дюър?

Той се почувства глупаво.

— А… Отсъствах от града известно време.

— Аз съм Олга Вялов — каза момичето и му подаде облечена в бяла ръкавица ръка.

— Разбира се — рече той.

Баща й беше руски имигрант. Първата му работа беше да изхвърля пияниците от един бар на улица „Канал“. Сега притежаваше цялата улица. Беше също така градски съветник и опора на руската православна църква. Гас беше срещал Олга няколко пъти, но не я помнеше толкова очарователна — или беше пораснала много бързо, или имаше друго.

— Чух, че работите за президента — отбеляза тя. — Какво мислите за господин Уилсън?

— Възхищавам му се от все сърце. Практичен политик, който обаче не е изоставил идеалите си.

— Колко е вълнуващо да си в центъра на властта.

— Вълнуващо е, но странното е, че не усещаш да си в центъра на властта. В една демокрация президентът е подчинен на гласоподавателите.

— Но не прави само това, което народът иска, нали?

— О, не, разбира се. Президентът Уилсън казва, че отношението на държавника към общественото мнение трябва да е като отношението на моряка към вятъра. Да го използва, за да тласка кораба в една или друга посока и никога да не се мъчи да върви право срещу него.

Олга въздъхна.

— Много ми се щеше да изуча тези неща, но баща ми няма да ме пусне в колеж.

— Несъмнено смята, че ще се научите да пушите и да пиете джин — ухили се Гас.

— А и на по-лоши неща — отвърна тя. Малко неприлична забележка от неомъжена жена. Изненадата навярно се бе изписала по лицето му, защото Олга бързо добави: