Крахът на титаните [bg]

Три месеца по-късно, в един горещ юнски следобед, той работеше в конюшните на един хотел в Бъфало и се грижеше за коня на един от гостите. Собственикът на мястото бе Йосиф Вялов, който беше сложил приличен на луковица купол на покрива на старата таверна Централ и я бе прекръстил на хотел Санкт Петербург, може би от носталгия по града, който бе напуснал като дете.

Подобно на много от руските имигранти в Бъфало, и Лев работеше за Вялов, но не го беше срещал. Ако въобще го срещнеше, не знаеше какво би казал. В Русия семейство Вялови измамиха като го зарязаха в Кардиф, и той още не можеше да го забрави. От друга страна, осигурените от петербургските Вялови документи без засечка прекараха Лев през американските имиграционни власти. Щом спомена името на Вялов в един бар на улица „Канал“, незабавно получи работа.

В продължение на година, откак бе слязъл в Кардиф, той говореше английски всеки ден и вече приказваше с лекота. Американците твърдяха, че има британски акцент, и някои от изразите, научени от него в Абъроуен, не им бяха познати — например специфичното означаване на тук и там, или особената форма на нали в края на изреченията. Той обаче можеше да каже почти всичко, което искаше, а момичетата бяха очаровани, щом им кажеше сладка моя.

Няколко минути преди шест, малко преди края на работата за деня, приятелят му Ник влезе в обора с цигара между зъбите.

— Фатима. Турски тютюн. Прелест — каза той и вдиша с преувеличена наслада.

Пълното име на Ник беше Николай Давидович Фомек, но тук му викаха Ник Форман. От време на време помагаше на Лев в игрите на карти, подобно на Спиря и Рис Прайс. Но основно се занимаваше с кражби.

— Колко? — попита Лев.

— В магазините върви по петдесет цента за кутия от сто цигари. За теб, десет цента. Продавай ги за двадесет и пет.

Лев знаеше, че Фатима е харесвана марка. Лесно щеше да продаде цигарите на половин цена. Огледа се. Шефът не се мяркаше наоколо.

— Става.

— Колко искаш? Имам пълен багажник.

Лев имаше долар в джоба си.

— Двадесет кутии. Давам ти един долар сега и един после.

— Не давам на кредит.

Лев постави ръка на рамото на Ник.

— Айде, приятел, можеш да ми вярваш. Нали сме авери?

— Двадесет тогава. Сега се връщам.

Лев намери в ъгъла стар чувал за зоб. Ник се върна с двадесет дълги и зелени тенекиени кутии с картинка на забулена жена на капака. Лев ги прибра в чувала и даде долара на Ник.

— Винаги е добре да помогнеш на сънародник — рече Ник и се изниза.

Лев почисти чесалото и инструмента за вадене на камъчета от копитата. В шест и половина пожела приятна вечер на главния коняр и се отправи към Първи район. Малко му беше чоглаво да мъкне чувал за зоб по улиците и се питаше какво би казал, ако го спре някой полицай и поиска да види какво носи. Но не се притесняваше твърде — успяваше да се измъкне с приказки от почти всяко положение.