Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Кажи на господин Ви, че трябва да е по-учтив.
Отдалечи се задъхан. Чу как зад гърба му някой подвиква:
— Ей, Иля, какво става с тебе, бе?
Две пресечки по-нататък дишането му се успокои, а пулсът се забави. „Йосиф Вялов да върви по дяволите“ — рече си той. „Мръсникът ме измами, но няма да му се дам да ме тормози.“
Вялов нямаше да разбере кой е пребил Иля. Никой в Ирландския разбойник не познаваше Лев. Вялов можеше и да откачи, но не можеше да направи нищо по въпроса.
Лев започна да се въодушевява. „Нокаутирах Иля“ — рече си той — „и нищо не ме уличава!“
Джобът му все още беше пълен е пари. Спря да купи две пържоли и бутилка джин.
Живееше на улица с порутени тухлени къщи, подразделени на малки апартаменти. На площадката пред съседната сграда седеше Марга и си пилеше ноктите. Тя беше хубава чернокоса рускиня на около деветнадесет с прелъстителна усмивка. Работеше като сервитьорка, но се надяваше да успее като певица. Няколко пъти я беше черпил, а веднъж я целуна. Тя отвърна на целувката му с желание.
— Здрасти, хлапе! — подвикна тя.
— На кого викаш хлапе? Какво ще правиш тая вечер?
— Имам среща — каза Марга.
Лев не й повярва. Никога не би си признала, че няма какво да върши.
— Зарежи го — продължи той. — Има лош дъх.
Тя се усмихна.
— Та ти дори не знаеш кой е!
— Ела ми на гости — и той повдигна книжната кесия. — Ще готвя пържоли.
— Ще си помисля.
— Донеси лед — и той влезе в къщата.
По американските разбирания апартаментът му беше беден, но на Лев му се струваше просторен и удобен. Имаше стая — комбинирана спалня и дневна, и кухня; имаше и течаща вода, и електричество — и това само за него! В Санкт Петербург такъв апартамент би служил за дом на десет или повече души.
Свали сакото си, нави ръкави и изми ръцете и лицето си на кухненската мивка. Надяваше се Марга да дойде. Тя беше негов тип момиче — винаги готова да се смее, да танцува или да се забавлява; не се тревожеше твърде много за бъдещето. Лев обели и наряза картофи, после сложи тигана на горещия котлон и постави в него бучка мас. Докато картофите се пържеха, тя се появи с голяма халба натрошен лед и направи питиета с джин и захар.
Лев отпи от своето и после нежно я целуна по устните.
— Добре е на вкус! — отбеляза той.
— Дързък си — каза му тя, но протестът й не беше сериозен. Лев си зададе въпроса дали ще може да я вкара в леглото.
Захвана да пържи месото.
— Впечатлена съм — призна тя. — Малцина мъже могат да готвят.
— Баща ми умря, когато бях на шест, а майка ми — когато бях на единадесет — обясни Лев. — Отгледа ме брат ми Григорий. Научихме се да се грижим сами за себе си. Не че в Русия сме яли пържоли.
Марга го попита за Григорий и докато вечеряха, Лев й разказа живота си. Повечето момичета се трогваха от историята на двете сирачета, които се борят да оцелеят, работят в голяма фабрика за локомотиви и плащат наем за легло. Лев гузно пропусна онази част с изоставената бременна приятелка.
Пиха второто питие в спалнята-дневна. Докато почнат третото, вече се мръкваше и Марга седеше на коленете на Лев. Той я целуна между глътките. Марга открехна устни да поеме езика му и Лев сложи ръка на гърдите й.
После вратата се отвори с трясък.
Марга изпищя.
Влязоха трима мъже. Марга скочи с викове от скута на Лев. Един от мъжете я зашлеви през устата с опакото на ръката си.
— Трай, кучко.
Марга хукна към вратата, притиснала кървящите си устни с две ръце. Оставиха я да излезе.
Лев скокна на крака и замахна към мъжа, който удари Марга. Попадението му беше добро, точно над окото. След това другите двама го грабнаха под мишниците. Яки бяха и Лев не можеше да се освободи. Докато го държаха, първият — явно водач на групата го удари няколко пъти в устата и стомаха. Лев изплю кръв и повърна пържолата.
Когато го омаломощиха и той вече изпитваше силни болки, тримата го извлякоха по стълбите и навън. До бордюра беше паркиран син Хъдзън със запален двигател. Хвърлиха го на пода отзад. Двама седнаха на задната седалка и стъпиха отгоре му, а третият се качи отпред и подкара.
Болката беше прекалено силна и Лев не можеше да мисли къде отиват. Заключи, че тримата работят за Вялов, обаче как го бяха окрили? Помъчи се да не се поддава на страха.