Крахът на титаните [bg]

После се усмихна дружелюбно на Гас.

— Съжалявам, че ще те лиша от омайващата компания, Дюър, но не можеш да я имаш цял следобед, нали разбираш.

Собственически улови момичето през кръста и го отведе.

Гас се почувства ограбен. Толкова добре му беше потръгнало с Олга. За него първите разговори с момичетата обикновено бяха най-тежки, а с нея вървеше добре. И сега Чък Диксън, който в училище все беше най-слаб в класа, просто тръгна с нея със същата леснина, с която би взел питие от подноса на келнера.

Докато се оглеждаше за други познати, към него приближи еднооко момиче.

Когато срещна Роза Хелмън за пръв път — на благотворителна вечеря в полза на градския симфоничен оркестър, където свиреше и нейният брат — Гас помисли, че му намига. Всъщност едното й око беше постоянно затворено. Иначе лицето й беше хубаво, а това правеше недъга още по-очевиден. Нещо повече, Роза се обличаше винаги със стил, като че в знак на предизвикателство. Днес носеше дръзко накривена сламена шапка и някак изглеждаше шик.

При последната им среща тя редактираше малотиражен радикален вестник, Бъфало Анархист. Затова я попита:

— Анархистите вълнуват ли се от изкуство?

— Сега работя за Ивнинг адвъртайзър — отвърна тя.

Гас се изненада.

— Наясно ли е редакторът с политическите ти убеждения?

— Убежденията ми вече не са толкова крайни. Той обаче знае историята ми.

— Предполагам, преценил е, че щом си успяла с един анархистки вестник, значи си добра.

— Каза ми, че ме е взел, защото имам повече топки от които и е двама негови мъже-репортери.

Гас знаеше, че тя обича да шокира, но дори така устата му зяпна.

Роза се засмя.

— Въпреки това още ме праща да отразявам изложби и модни ревюта. — После смени темата. — Как е работата в Белия дом?

Гас си даваше сметка, че всяка негова дума може да се появи в нейния вестник.

— Изключително вълнуваща. Мисля, че Уилсън е велик президент. Може би най-добрият, който някога сме имали.

— Как можеш да говориш така? Той е опасно близо до това да ни въвлече в европейската война.

Това отношение беше често срещано сред етническите немци, които естествено приемаха гледната точка на Германия, и сред левичарите, които искаха царят да бъде разгромен. Освен това, много хора, които не бяха нито немци, нито левичари, споделяха същото мнение. Гас отговори внимателно:

— Когато немски подводници убиват американски граждани, президентът не може…

Той щеше да каже „да си затваря очите“. Поколеба се, изчерви се и довърши:

— Да не обърне внимание.

Тя сякаш не забеляза смущението му.