Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Приближи се към един приветлив наглед момък и го попита:
— Знаете ли пътя към фабриката на Мани Литов?
Младежът отвърна на език, който звучеше като руски.
Били опита отново, този път обаче попадна на англичанин, който никога не бе чувал за Мани Литов. Олдгейт не беше като Абъроуен, където всички знаеха пътя към всички места в града. Дали беше стигнал толкова далеч — и беше похарчил всички тези пари за билет — напразно?
Още не беше склонен да се откаже. Огледа оживената улица в търсене на хора с вид на британци и занаятчии, с инструменти или колички. Безуспешно запита още петима човека, докато се натъкна на един мияч на прозорци, понесъл стълба.
— Мани Литов? — повтори онзи, като при това успя да замести „т“ с нещо като прокашляне. — За дрей?
— Моля да ме извините — вежливо рече Били — Бихте ли повторили?
— За дрей. Праат дрей секакви.
— Хм. Може би да — отчаяно отговори Били.
Миячът кимна.
— Напрао, четвърт миля, десно, „Ок гров.“
— Направо? На четвърт миля? — уточни Били.
— Аха. И десно.
— И да завия надясно?
— „Ок гров.“
— „Ок гров“?
— Ше видиш.
Оказа се, че името на улицата е „Оук гроув“.6 Нямаше никаква горичка, камо ли дъбова. Представляваше тясна, виеща се уличка сред рушащи се тухлени сгради, пълна с хора, коне и ръчни колички. Следващите две питания отведоха Били пред някаква къща, притисната между кръчмата Кучето и патицата и бакалия със заковани прозорци, При Липман. Входната врата беше отворена. Били се качи по стълбите до най-горния етаж и се озова в помещение, където двадесетина жени шиеха военни униформи.
Продължиха да работят, тракаха с педалите на шевните машини и се преструваха, че не го забелязват, докато най-сетне една рече:
— Ела, миличък, няма да те изядем. Е, като се замисля, може и да опитам мъничко.
Всички се закискаха.
— Търся Етел Уилямс — каза Били.
— Няма я — отвърна жената.
— Защо? Болна ли е? — притесни се той.
— Работа ли ти е да знаеш? — Жената стана от мястото си пред шевната машина. — Аз съм Милдред. Ти кой си?
Били я огледа. Хубавица, нищо че й бяха криви зъбите. Носеше ярко червило, а изпод шапката й се подаваха светли къдрици. Увита беше в дебело и безформено палто, но Били виждаше как бедрата й се полюшват, когато приближи към него. Прекалено беше захласнат, та да може да говори.
— Не си оня копелдак, дето я оправил и офейкал, нали?
Били най-сетне проговори:
— Аз съм брат й.
— А! Мама му стара, ти Били ли си?
Били зяпна. Никога не бе чувал такива думи от жена досега.
Тя го огледа дръзко.
— Брат си й, я. Вижда се, нищо че изглеждаш по-голям от шестнайсет. — Тонът й омекна, така че нещо вътре в него се затопли. — Същите тъмни очи и къдрава коса.
— Къде мога да я намеря?
Тя го изгледа предизвикателно.
— Случайно знам, че тя не ще семейството й да разбере къде живее.
— Страх я е от баща ми. Но ми написа писмо. Разтревожих се за нея, та хванах влака и дойдох.
— Чак от оная уелска дупка?
— Не е дупка — възмути се Били. После сви рамене и рече. — Е, май е дупка, предполагам.
— Обожавам акцента ти — каза Милдред. — Все едно слушам как някой ми пее.
— Знаеш ли къде живее?
— Как намери това място?
— Тя каза, че работи при Мани Литов в Олдгейт.
— Еха, цял Шерлок Холмс си се извъдил — възкликна Милдред, не без нотка на неохотно възхищение.
— Ако ти не ми кажеш къде е, някой друг ще ми каже — отвърна Били с пресилена увереност. — Няма да се прибера, без да я видя.
— Ще ме утрепе, ама все едно. Улица „Нътли“ номер двадесет и три.
Били поиска указания, като я накара да говори бавно.
— Недей да ми благодариш — рече му тя на изпроводяк. — Само ме пази, ако Етел опита да ме убие.
— Добре тогава — каза Били и помисли колко вълнуващо ще е да защитава Милдред от нещо.
6
Означава „дъбова горичка“ — бележка на редактора.