Прагът на вечността [bg]

Верина и хората на Кинг се бяха настанили за среднощна среща в дневната на апартамента му. Обсъждаха как да поддържат натиска. Джордж не беше поканен — а и той не искаше да научава неща, които можеше да се почувства задължен да докладва на Боби — затова си легна.

На сутринта облече костюм и слезе за пресконференцията на Кинг в десет. В двора на мотела се тълпяха над сто журналисти от цял свят и се потяха под слънцето на Алабама. Кампанията на Кинг в Бирмингам беше водеща новина — отново благодарение на Бивола Конър.

— Събитията в Бирмингам през последните няколко дни бележат съзряването на ненасилственото движение — каза Кинг. — Това е изпълнението на една мечта.

Джордж не виждаше Верина и започна да подозира, че истинската работа е някъде другаде. Излезе от мотела и сви зад ъгъла по посока на църквата. Не намери Верина, но видя ученици, които излизаха от приземието на църквата и се качваха в коли, паркирани по Пето авеню. Усети престореното безгрижие на възрастните, които ги придружаваха.

Натъкна се на Денис Уилсън, който имаше новини.

— Комитетът на старшите граждани има извънредна среща в Търговската камара.

Джордж беше чувал за тази неофициална група с прякор Големите мулета. Те държаха истинската власт в града. Щом тези хора бяха в паника значи нещо щеше да се промени.

— Какво планират хората на Кинг? — попита Денис.

Джордж се радваше, че не знае нищо.

— Не бях поканен на срещата. Но готвят нещо.

Раздели се с Денис и се отправи към центъра на града. Знаеше, че дори като крачи сам, може да бъде арестуван за неразрешена демонстрация, но трябваше да рискува: нямаше да е полезен на Боби, ако се крие в Гастън.

След десет минути стигна до деловия квартал на Бирмингам. Той беше типичен за юга — универсални магазини, киносалони, обществени сгради и железопътна линия по средата.

Джордж разбра какъв е планът на Кинг едва когато го видя в действие.

Внезапно негри, които вървяха сами или по двама-трима, започнаха да се събират и да размахват плакати, които бяха укривали до момента. Някои седнаха и блокираха тротоарите, други коленичиха за молитва на стъпалата на величествената сграда на градския съвет, построена в стил ар деко. Виещи се колони от юноши влизаха и излизаха от сегрегираните магазини и пееха химни. Уличното движение се забави и спря.

Полицията беше неподготвена — съсредоточена беше около парка „Кели Инграм“ на около осемстотин метра оттам. Демонстрантите бяха минали незабелязано. Но Джордж беше сигурен, че настроението на добронамереност в протеста щеше да се запази само докато Бивола Конър не се окопити.