Каменният кръг [bg]

28.

Пазител на добродетелта

— Мислиш ли, че мъжът, когото Младия Иън е проследил, има нещо общо с предупреждението на сър Пърсивъл? — Вдигнах капака на подноса с вечерята и помирисах одобрително; беше минало много време от супата при Мубрей.

Джейми кимна и взе нещо като пълнено рулце.

— Ще се изненадам, ако не е така — рече сухо. — Не само един човек ми желае злото, но не мога да си представя, че бродят на банди из Единбург. — Той отхапа и сдъвка усърдно, като клатеше глава. — Не, достатъчно ясно е, и няма какво да го мислим повече.

— Така ли? — Отхапах малко от моето рулце, после отхапах още. — Това е вкусно. Какво е?

Джейми свали рулото, от което се канеше да отхапе, и го изгледа с присвити очи.

— Гълъб с трюфели — рече той и го натъпка цялото в устата си.

— Не — каза и спря да преглътне. — Не — каза отново, по-ясно. — Повече ми прилича на съперник контрабандист. Има две банди, с които от време на време си имам неприятности. — Махна с ръка, пръскайки трохи, и посегна за друго руло.

— От начина, по който се е държал — мирисал е брендито и рядко го е опитвал… сигурно е дегустатор; някой, който може да разбере от миризмата къде е правено виното, а от вкуса — коя година е бутилирано. Много ценен човек — добави замислено, — странно, че са изпратили него по следите ми.

Виното беше дошло с вечерята. Налях една чаша и я поднесох под носа си.

— Можел е да те проследи… чрез брендито? — попитах любопитно.

— Донякъде. Помниш ли братовчеда Джаред?

— Разбира се. Още ли е жив? — След клането при Калоден и опустошенията след него беше прекрасно да чуя, че Джаред, богат шотландски емигрант и проспериращ търговец на вино в Париж, още е жив и здрав.

— Сигурно ще трябва да го сложат в някоя бъчва и да го хвърлят в Сена, за да се отърват от него — каза Джейми, зъбите му блеснаха в бяло на черното от сажди лице. — И не само е жив, но и се радва на живота. Според теб откъде взимам френското бренди, което вкарвам в Шотландия?