Каменният кръг [bg]

Младия Иън кимна и остави празната купа.

— Да. Реших, че е наумил да влезе в печатницата. И се сетих за новите брошури.

— Господи! — рече Джейми. Беше леко пребледнял.

— Брошури ли? — вдигна вежди Иън. — Какви брошури?

— Нови материали за господин Гейдж — обясни Младия Иън.

Иън все още изглеждаше в неведение, също като мен.

— Политически — рече направо Джейми. — Статия за отхвърляне на последния акцизен закон — с призив към гражданската опозиция, — ако се налага и чрез насилие. Пет хиляди, току-що отпечатани, складирани в задната стаичка. Гейдж щеше да дойде да ги вземе утре сутрин.

— Господи! — каза Иън. Беше пребледнял дори повече от Джейми, в когото се взираше с ужас и страхопочитание. — Ти да не си откачил? На гърба ти вече няма здраво място. Още не е изсъхнало мастилото на указа за помилването ти? Забъркал си се с Том Гейдж и подривната му група и си замесил и сина ми в това?

Гласът му се надигаше и сега той скочи на крака със стиснати юмруци.

— Как можа, Джейми… как? Не страда ли достатъчно заради действията си — не страдахме ли и ние с Джени? През войната и след това… Господи, мислех, че вече си приключил със затворите, кръвта и насилието!

— Така е — каза кратко Джейми. — Не съм част от групата на Гейдж. Но съм печатар, нали? Той ми плати за тези брошури.

Иън вдигна ръце в жест на огромно раздразнение.

— О, да! И това ще е от огромно значение за агентите на краля, когато те арестуват и те заведат в Лондон да те обесят! Ако намерят тези неща в печатницата ти… — Тогава му хрумна нещо и той се обърна към сина си.

— О, затова ли? — попита. — Сетил си се, че тези брошури са там… затова ли запали печатницата?

Младия Иън кимна, сериозен като млада сова.

— Не можех да ги изнеса навреме — рече той. — Не и пет хиляди. Мъжът… морякът… счупи задния прозорец и се протегна към резето на вратата.

Иън се обърна към Джейми.

— Проклет да си! — рече яростно. — Проклет да си, безразсъден глупако, Джейми Фрейзър! Първо якобит, а сега и това!

Джейми вече се беше зачервил, а сега лицето му потъмня.

— Аз ли бях виновен за Чарлс Стюарт? — попита той. Очите му святкаха гневно и той остави чаената чаша така силно, че разля уиски по полираната маса. — Не направих ли всичко възможно да спра този глупак? Не жертвах ли всичко в тази борба — всичко, Иън! Земята си, свободата си, жена си — за да спася всички ни? — Погледна ме и аз успях да зърна малка частица от онова, което тези двайсет години му бяха коствали.

Обърна се пак към Иън, веждите му се смръщиха, когато продължи, гласът му стана по-твърд.

— А колкото до онова, което е коствало на семейството ми… а ти какво спечели, Иън? Лалиброх сега принадлежи на малкия Джеймс, нали? На твоя син, не на моя!