Каменният кръг [bg]

Мадам го погледна иронично развеселена.

— Тъй като ви видя, че идвате, mon petit saucisse[16], предполагам, че е на разположение. — Погледна към Младия Иън, изтегнат на възглавниците като плашило, на което са махнали сламения пълнеж. — Да намеря ли къде са спи младият джентълмен?

— О, да. — Джейми погледна замислено племенника си. — Предполагам, че може да му сложите сламеник в моята стая.

— О, не! — избълва Младия Иън. — Ти ще искаш да си насаме със съпругата си, нали, чичо?

— Какво? — втренчи се в него Джейми.

— Ами… — Момчето се поколеба, погледна ме и се извърна бързо. — Сигурно ще искаш да… ъъъ… мфффм? — Истински планинец, той успя да произведе последния звук с изумителна неделикатност.

Джейми потърка с кокалчета долната си устна.

— Е, много мило от твоя страна, Иън — рече той. Гласът му потрепери леко от усилието да сдържи смеха си. — Поласкан съм, че имаш такова високо мнение за издръжливостта ми и предполагаш, че съм способен на друго, освен да спя, след такъв ден. Но мисля, че сигурно ще мога да пропусна задоволяването на животинските си нужди една нощ — колкото и да харесвам леля ти — добави той и ми се ухили.

— Но Бруно ми каза, че тази нощ няма много клиенти — намеси се Фъргъс, като се огледа с леко изумление. — Защо момчето не…

— Защото е още на четиринайсет, за бога! — отвърна Джейми скандализиран.

— Почти на петнайсет! — поправи го Иън и седна със заинтригуван вид.

— Е, това е съвсем достатъчно — каза Фъргъс, като погледна към мадам Жан за потвърждение. — Братята ти не бяха по-големи, когато ги доведох за първи път тук, и се представиха много добре.

— Какво си направил? — ококори се Джейми.

— Ами някой трябваше да го стори — рече Фъргъс, леко подразнен. — Обикновено е бащата на момчето… но, разбира се, мосю не… не искам да проявя неуважение към уважавания ти баща, разбира се — добави той и кимна на Младия Иън, който кимна в отговор като механична играчка, — но просто направих преценка въз основа на опита, ако ме разбирате?

— Значи — обърна се към мадам Жан с вид на чревоугодник, който се консултира с виночерпеца — Доркас, как мислиш, или Пенелъпи?

— Не, не, — рече тя, като клатеше решително глава, — трябва да е втората Мари, абсолютно. Дребната.

— О, с русата коса ли? Да, мисля, че си права — отвърна одобрително Фъргъс. — Ами доведи я.

Жан излезе, преди Джейми да успее да възрази с нещо друго, освен със задавен грак.

— Но… но… момчето не може… — започна той.

— Напротив, мога — каза Младия Иън. — Поне така си мисля. — Лицето му нямаше как да стане по-червено, но ушите му бяха алени от вълнение, травматичните събития от деня бяха напълно забравени.

— Но това… трябва да… не мога да ти позволя… — Джейми замълча и се втренчи в племенника си задълго. Накрая вдигна ръце в жест на безсилие.

— И какво ще кажа на майка ти? — попита той, когато вратата се отвори зад него.

На прага стоеше много ниско младо момиче, пълничко и меко като яребица в синята си копринена камизола. Кръглото ѝ сладко лице сияеше под облак руса коса. Още щом я видя, Младия Иън се вкамени и спря да диша.