Каменният кръг [bg]

Морякът се олюлял назад, покрил лицето си с длани, и преобърнал малката ковачница, като пръснал въглените навсякъде.

— Така започна пожара — каза момчето. — Опитах се да го потуша, но хартията улови пламъците и внезапно се чу едно уууш! И сякаш цялата стая светна.

— Бъчвите с мастило сигурно — каза сякаш на себе си Джейми. — Мастилото на прах се разтваря в алкохол.

Купчините горяща хартия паднали между Младия Иън и задната врата като стена от огън, която бълвала черен пушек и заплашвала да се срути върху него. Морякът, ослепен и пищящ като банши, стоял на четири крака между момчето и вратата към предното помещение на печатницата.

— Аз… аз не можех да се накарам да го докосна, да го отблъсна от пътя си — каза той, пак трепереше.

Бил толкова объркан, че хукнал нагоре по стълбите, но тогава се озовал в капана на пламъците, които се впуснали през задната стая и нагоре по стълбището като по комин и бързо изпълнили помещението на втория етаж с ослепяващ дим.

— Не се ли сети да излезеш през капандурата на покрива? — попита Джейми.

Младия Иън поклати нещастно глава.

— Не знаех, че я има.

— А защо всъщност я има? — попитах любопитно.

Джейми се усмихна леко.

— За всеки случай. Само глупавата лисица има дупка с един изход. Макар че трябва да отбележа, че не я направих точно в случай на пожар. — Поклати глава и попита: — Но мислиш, че онзи мъж не се е спасил от пожара?

— Не виждам как би могъл — отвърна Младия Иън, като пак започна да подсмърча. — И ако е мъртъв, аз съм го убил. Не можех да кажа на татко, че съм у-у-убиец… — Пак се разплака така силно, че не можеше да говори.

— Не си убиец, Иън — каза твърдо Джейми. Потупа го по тресящото се рамо. — Престани, всичко е наред… не си сбъркал, момче. Не си, чуваш ли?

Момчето преглътна и кимна, но не можеше да спре да плаче и да се тресе. Накрая го прегърнах, обърнах го към себе си и придърпах главата му на рамото си, като го потупвах по гърба и издавах тихи утешителни звуци.

Усещах го много странно в ръцете си; голям почти колкото мъж, но с тънки, леки кости, и така лека плът по тях, че сякаш прегръщах скелет. Той говореше на бюста ми, думите се накъсваха от емоцията и се приглушаваха от роклята, затова едва ги разбирах.

— … смъртен грях… — май каза — … прокълнат в ада… не мога да кажа на татко… страх ме е… не мога да се прибера…

Джейми изви вежди към мен, но аз само свих безпомощно рамене, като галех гъстата рошава коса на тила на момчето. Джейми накрая се наведе напред, хвана го твърдо за раменете и го изправи в седнало положение.

— Погледни ме, Иън. Не, погледни ме… погледни ме!

С огромно усилие момчето изпъна врат и фиксира зачервените си очи в лицето на чичо си.

— Сега. — Джейми стисна ръцете му леко. — Първо — не е грях да убиеш човек, който се опитва да те убие. Църквата позволява да го убиеш, ако трябва, за да се защитиш, себе си, семейството си или страната си. Не си извършил смъртен грях и не си прокълнат.